28 октомври – Световен ден на анимацията

28 октомври в историята:

Събития

312 г. — Битката на Милвийския мост: Константин I побеждава Максенций и става едноличен управител на Римската империя.
1492 г. — Христофор Колумб открива остров Куба.
1740 г. — Иван VI става император на Русия.
1776 г. — Състои се Битката при Уайт Плейнс.
1798 г. — Състои се Превземането на Рим от Неаполитанското кралство.
1848 г. — В Испания е открита първата железопътна линия (между Барселона и Матаро).
1886 г. — В Ню Йорк президентът на САЩ Гроувър Кливланд официално открива Статуята на Свободата, която е подарък от Франция по случай стогодишнината от независимостта на САЩ.
1898 г. — Основано е Софийско унгарско дружество.
1900 г. — Състои се церемонията по закриването на Вторите летни олимпийски игри в Париж.
1905 г. — Състои се Неволянското клане.
1912 г. — Балканската война: Начало на Люлебургазко-Бунархисарската операция.
1918 г. — Чехословакия обявява независимост от Австро-Унгария.
1919 г. — Конгресът на САЩ приема закона за въвеждане на сух режим в страната от следващия януари, независимо от ветото, наложено от президента Удроу Уилсън.
1922 г. — Поход към Рим: Италианските фашисти, водени от Бенито Мусолини, маршируват до Рим, където свалят италианското правителство.
1923 г. — Създава се Офицерски Спортен Клуб Атлетик-Слава 1923.
1929 г. — Основан е футболен клуб Локомотив в София.
1940 г. — Втора световна война: Кралство Гърция отхвърля нотата на Бенито Мусолини за доброволното предаване на страната (ΟΧΙ). Италия нахлува в Гърция през Албания и така Гърция влиза във Втората световна война.
1941 г. — Холокост: Германски SS-части ликвидират над 9 000 евреи в гетото на Каунас (Литва).
1942 г. — Холокост: 2 000 еврейски деца и 6 000 възрастни от Краков са депортирани от германците в концентрационния лагер Белзец.
1944 г. — България във Втората световна война: Сключено е примирие между Царство България и Антихитлеристката коалиция.
1948 г. — Швейцарският химик Паул Мюлер получава Нобелова награда за инсектицида ДДТ, забранен през 70-те години в цивилизования свят като силно токсичен и бавно разпадащ се.
1958 г. — Започва понтификата на папа Йоан XXIII.
1962 г. — Студената война: Никита Хрушчов обявява, че е наредил да бъдат изтеглени разположените в Куба съветски ядрени ракети, с което Карибската криза приключва.
1971 г. — Великобритания изстрелва своя първи (и до 2007 единствен) сателит Prospero в ниска околоземна орбита и става шестата космическа сила.
1981 г. — В Сан Франциско е създадена метъл-групата Металика.
1992 г. — Министър-председателят на България Филип Димитров не получава вот на доверие от Народното събрание и подава оставката на правителството.
2000 г. — Стартира излъчването на предаването Здравей, България.
2005 г. — Състои се премиерата на американския филм Убийствен пъзел 2.
2006 г. — Създадена е лявоцентристка социалдемократическа политическа партия Справедлива Русия.
2009 г. — Състои се премиерата на американския документален филм Майкъл Джаксън: This is it.

Родени

1466 г. — Еразъм Ротердамски, холандски философ († 1536 г.)
1585 г. — Корнелий Янсен, нидерландски теолог († 1638 г.)
1623 г. — Йохан Грубер, австрийски йезуит († 1680 г.)
1761 г. — Аугуст Бач, германски миколог († 1802 г.)
1786 г. — Луи Исидор Дюпере, френски мореплавател († 1865 г.)
1811 г. — Орацио Антинори, италиански зоолог († 1882 г.)
1828 г. — Драган Цанков, министър-председател на България († 1911 г.)
1851 г. — Александър Александрович Бунге, руски зоолог († 1930 г.)
1860 г. — Кано Джигоро, създател на джудото († 1938 г.)
1869 г. — Цанко Церковски, български политик († 1926 г.)
1880 г. — Димитър Кондов, деец на БКП († 1923 г.)
1891 г. — Сотир Янев, български политик († 1943 г.)
1898 г. — Димитър Ганев, деец на БКП († 1964 г.)
1903 г. — Аба Лернер, американски икономист († 1982 г.)
1903 г. — Ивлин Уо, английски писател († 1966 г.)
1909 г. — Френсис Бейкън, ирландски художник († 1992 г.)
1911 г. — Мирза Ибрахимов, азербайджански писател († 1993 г.)
1914 г. — Джонас Солк, американски имунолог († 1995 г.)
1914 г. — Ричард Лорънс Милингтън Синг, британски биохимик, Нобелов лауреат († 1994 г.)
1915 г. — Иван Араклиев, деец на БРП (к) и партизанин († ? г.)
1919 г. — Атанас Стойков, български изкуствовед († 1988 г.)
1919 г. — Генчо Узунов, български белетрист, сатирик, публицист
1930 г. — Сватоплук Плускал, чехословашки футболист († 2005 г.)
1933 г. — Гаринча, бразилски футболист († 1983 г.)
1933 г. — Евтим Евтимов, български поет
1940 г. — Генадий Стрекалов, руски космонавт († 2004 г.)
1940 г. — Михаил Карушков, български футболист
1943 г. — Жуау Агиар, португалски писател († 2010 г.)
1944 г. — Колюш, френски киноартист († 1986 г.)
1949 г. — Джон Макгавърн, британски футболист
1954 г. — Кирил Варийски, български актьор († 1996 г.)
1954 г. — Сергей Цочев, български химик
1955 г. — Бил Гейтс, американски програмист и предприемач
1956 г. — Махмуд Ахмадинеджад, президент на Иран
1957 г. — Дезмънд Чайлд, американски продуцент
1963 г. — Ерос Рамацоти, италиански певец
1963 г. — Николай Рачев, български офицер
1967 г. — Джон Ромеро, американски дизайнер на видеоигри
1967 г. — Джулия Робъртс, американска актриса
1973 г. — Ем Ви Пи, американски професионален кечист
1974 г. — Хоакин Финикс, американски актьор
1977 г. — Светозар Иванов, български волейболист
1980 г. — Алан Смит, английски футболист
1981 г. — Милан Барош, чешки футболист
1983 г. — Александру Пицурка, румънски футболист

Починали

312 г. — Максенций, римски император (* 278)
816 г. — Бего I, граф на Париж (* ок. 755)
998 г. — Зигфрид I, основател на Люксембург (* ок. 918)
1313 г. — Елизабета Тиролска, херцогиня на Херцогство Австрия (* 1262)
1703 г. — Джон Уолис, английски математик (* 1616 г.)
1704 г. — Джон Лок, английски философ (* 1632 г.)
1740 г. — Анна, императрица на Русия (* 1693 г.)
1818 г. — Абигейл Адамс, първа дама на САЩ (* 1744 г.)
1940 г. — Николай Кун, руски историк и писател (* 1877 г.)
1844 г. — Шандор Кишфалуди, унгарски поет (* 1772 г.)
1921 г. — Уилям Брус, шотландски изследовател (* 1867 г.)
1929 г. — Бернхард Хайнрих Карл Мартин фон Бюлов, немски политик (* 1849 г.)
1951 г. — Христо Попов, български политик (* 1858 г.)
1952 г. — Виктор Яшин, руски летец (* 1922 г.)
1954 г. — Лайош Наги , унгарски писател (* 1883 г.)
1959 г. — Камило Сиенфуегос, кубински революционер (* 1932 г.)
1969 г. — Корней Чуковски, руски писател (* 1822 г.)
1986 г. — Джон Брейн, британски писател (* 1882 г.)
1989 г. — Юлия Солнцева, руска актриса (* 1901 г.)
1993 г. — Юрий Лотман, руски семиотик (* 1922 г.)
1999 г. — Рафаел Алберти , испански поет 1902
2003 г. — Димитър Сагаев, български композитор (* 1915 г.)
2008 г. — Александър Ловен, американски психотерапевт (* 1910 г.)
2009 г. — Иларион Доростолски, митрополит на Доростолска епархия на БПЦ (* 1913 г.)

Празници

Гърция и Кипър — Охи (народен празник)
Словакия — Годишнина от създаването на Чехословакия (1918 г.)
Чехия — Ден на възстановената национална независимост (от Австро-Унгария, 1918 г., национален празник)