7 години преди Томас Едисън да изобрети фонографа и да запише онова, което дълго време се смяташе за първия аудиозапис, парижкият изобретател Едуард Скот дьо Мартинвил създава фоноавтограф, който отпечатвало звуковите вълни върху лист хартия, опушена на маслена лампа.
Нито Скот, нито неговите съвременници откриват начин да превърнат тези визуални фоноавтографи в звук. Близо век и половина те остават безмълвни.
Фоноавтографът е бил сложен, първичен и изцяло механичен апарат. В него откриваме всички основни принципни на съвременния звукозапис. Единственото нещо, което му липсвало, било електричеството.
Изобретението на Едуард Скот е използвало фуния за насочване на звуковите вълни към гъвкава диафрагма, разположена в тесния й край. Към диафрагмата е бил закрепен лостов механизъм с острие, което е издълбавало линия върху разположен отдолу въртящ се цилиндър. Цилиндърът бил покрит със сажди, вероятно получени чрез държането му над пламък.
Скот наистина успява да запише звук, просто не е знаел как да го просвири. Възприемал е своите записи за своеобразен автоматичен диктофон, който след време хората са щели да разчитат със собствените си очи.
През 1877 г. Томас Едисън записва и впоследствие успешно възпроизвежда Mary Had a Little Lamb.
През 2008 г. американски учени откриват фоноавтографа на Скот в архив в Париж и успешно го възпроизвеждат. Искате ли да чуете какво е било записано на 9 април 1860 г.?
Можете да го направите още сега – около 10 секунди от френската народна песен Au Clair de la Lune.
