Акад. Георги Наджаков е дядото на ксерокса
Срещата с авангарда на европейската интелигенция завинаги променя живота на младия български учен. “Ако не беше това прозорче, през което погледнах към голямата наука, едва ли бих станал човек на науката”, признава самият той. В парижките лаборатории са му предоставени уреди, каквито той не е и виждал в родната си страна. В работата му помагат такива светила като главния асистент на Ланжвен Рене Люка и извънредния професор Сафорес.
Любознателността на Наджаков обаче не се ограничава дотам и той започва да прекарва по цели нощи в библиотеката, където попълва дупките в българското си образование и се усъвършенства във френския, английския и немския език. Френските среди го оценяват и приемат с широко отворени обятия и скоро той може да изброи сред приятелите си такива
световноизвестни учени като Фредерик Жолио-Кюри,
Пиер Бикар и един от основоположниците на науката за полупроводниците - Аврам Йофе. Париж е мястото, където Наджаков извършва първите си значими експерименти върху фотоелектричната проводимост при твърди фотопроводящи диелектрици като кварцово стъкло, сяра и парафин. Нека припомним: диелектриците са вещества с много слаба или никаква проводимост на електрически ток (изолатори) - въздухът, стъклото, химически чистата вода, някои смоли и пластмаси. Тези негови експерименти залягат в основата на първата му научна публикация в годишника на Софийския университет за 1926 и 1927 г.
1926 е и годината, когато той се завръща в родината след приключване на специализацията си. Няколко месеца по-късно получава титлата доцент по опитна физика и започва да преподава. Пет години след това става извънреден професор, а през 1937 г. оглавява Катедрата по опитна физика вече като редовен професор.
Освен преподавателската работа обаче Наджаков не изоставя и експериментите си върху перманентната поляризация в диелектриците. Отново през 1937 – годината на неговия успех, в лабораторията му се ражда
едно от откритията, които ще променят съвременния свят.
Георги Наджаков установява явление, неизвестно дотогава на световната наука – той разбира, че когато бъдат поставени в електрическо поле и бъдат осветени, някои диелектрици придобиват постоянна електрическа поляризация в изложените на светлина участъци. Поляризацията се запазва на тъмно и изчезва при осветяване. Веществата, при които това се случва, той нарича фотоелектрети, за разлика от получените 17 години по-рано от японския физик Егучи перманентно поляризирани диелектрици, които Наджаков назовава термоелектрети.