Сега е трудно да се намери дете, което да не „виси“ с часове в интернет: малчуганите гледат анимационни филми, по-големите сърфират в социалните мрежи и всички не могат да бъдат откъснати от игрите - ярки, потапящи ги в друга реалност.
Интернет зависимостта се е превърнала в социален феномен и дори е вписана в международния регистър на болестите като нехимическа адреналинова зависимост.
Едно дете (а също и възрастен), докато играе или гледа развлекателно съдържание,
получава доза допамин, моменти на радост и щастие
и бързо свиква.
Ако няма други източници на удоволствие, тогава използването на смартфон става критично опасно, рискът от пристрастяване се увеличава.
Вече има достатъчно проучвания, които сочат, че самотните деца, в неравностойно положение, които се стремят да избягат от реалността, са по-склонни да се занимават с джаджи.
Но за нас, родителите е трудно да разберем, не знаем какво да правим в тези случаи, защото по-възрастното поколение е израснало без интернет.
Какво се случва обикновено
Мама се съгласява: „Гледаш две серии анимационни филми и го изключваш“, но времето минава и хлапето иска да продължи. Така работи допаминовият капан, той доставя удоволствието от гледането на анимационните филми.
Родители, баби или бавачки не могат да устоят и отново дават смартфона на детето.
Друга ситуация е, когато мама няма време, уморена е, му връчва смартфона си, за да си вземе кратка почивка. Но всеки път хлапето ще настоява за повече време за такова свободно време.
Как да предотвратим или да спрем навреме повишения интерес на детето към смартфона
„Пристрастяването възниква бързо и изчезва бавно. Може да възникне за една седмица – хлапето е заминава при баба си и се връща със зависимост, а за да го „отбиете“ ще ви трябва един месец. Всички адреналинови зависимости са такива", обяснява психотерапевтът Екатерина Бурмистрова.
Следователно при работа с джаджи трябва да има ясни правила.
1. Не можете да дадете на детето смартфон като биберон-залъгалка, не можете да го „изключите“ от живота на семейството, когато е с таблета.
От 4-5 години трябва да обясните, че анимационните филми са интересни, но може да възникне пристрастяване (Когато е трудно да го изключите, когато го иска отново и отново, когато всичко, което не е в таблета, е "скучно“). Такъв разговор ще му помогне по-съзнателно да използва смартфона или таблета.
2. Когато родителите трябва да работят с телефон, таблет, лаптоп у дома, по-добре е да се уверят, че детето не вижда това - отидат в друга стая или в близкото кафене. „Ако искате дете без зависимост, тогава е необходимо възрастните членове на семейството да нямат такава“, припомня психотерапевтът.
Децата копират. За едно дете е трудно да обясни защо му е забранено да прекарва много време със смартфон, ако баща му или по-големият му брат прави това. То трябва да види, че цялото семейство смята за ценно друго забавление - заедно. Вечеряме, излизаме на разходка, играем настолни игри, спортуваме. Общуваме, но не седим с джаджи в ръка.
3. Детето не трябва да седи неконтролируемо в интернет. Първо трябва да се уверите, че то гледа толкова, колкото сте му обещали, а тийнейджърът трябва да е готов да контролира времето сам. От 12-14 години предайте задължението за самоконтрол на сина/ дъщеря си. Защото, ако контролирате един тийнейджър, ще срещнете съпротива, ще загубите контакт с него.
Необходимо е не да забранявате, а постепенно да формирате „ имунитет“ и да поставите някакви филтри. И когато детето знае как да се справя с опасността, ще е по-внимателно.
Между другото, има ефективна техника за справяне със зависимостта, наречена "дигитален детокс". Цялото семейството се съгласява да прекара известно време без джаджи.
Според психотерапевта това не е лесно, но много помага.
„Ако пристрастяването вече е възникнало, тогава разберете на какво се дължи. При децата то никога не се случва от само себе си. Или е свързано с неувереност и съмнение в себе си, или на липса на радости и интереси в реалния живот. Започнете да изграждате имунитет, но не отнемайте насила и със забрани джадите от ръцете му “, съветва психотерапевтът.
Източник: Новите родители
