Втората световна война даде на света множество герои. Докато милиони войници се сражаваха по фронтовете, други промениха хода на войната без да изстрелят и един куршум. Един от тези герои е Алън Тюринг – брилянтен математик, който разгада немската шифровъчна машина "Енигма" и положи основите на съвременната компютърна наука.

Детство и образование

Алън Тюринг е роден на 23 юни 1912 г. в Падингтън, Лондон. Още като дете показва изключителни математически умения. Учи в Hazelhurst Preparatory School в Съсекс, а на 13 години постъпва в Sherborne School в Дорсет. В началото среща трудности в пансиона – изглежда тромав, небрежен и често е обект на подигравки. Въпреки тов, изумява учителите си със способността да решава сложни математически задачи без предварително обучение.

По време на ученическите си години Тюринг се сприятелява с Кристофър Моркъм, с когото споделя страстта към науката. Моркъм обаче умира през 1930 г. от туберкулозна перитонит, което дълбоко засяга Тюринг и го подтиква към по-задълбочено изучаване на науката.

Университетски години

През 1931 г. Тюринг постъпва в Кингс Колидж, Кеймбридж, където завършва с отличие. Там попада в среда, благоприятстваща научния му напредък. През 1936 г. публикува революционната си статия "On Computable Numbers, with an Application to the Entscheidungsproblem", в която представя концепцията за "машина на Тюринг" – модел за алгоритмично изчисление, който става основополагащ за компютърната наука.

По-късно Тюринг продължава обучението си в Принстън, САЩ, където защитава докторат през 1938 г. с труд върху математическата логика и автоматичното доказване на теореми.

Разгадаването на "Енигма"

През 1939 г., с избухването на Втората световна война, Тюринг е привлечен в британската правителствена школа за кодове и шифри в Блечли Парк. Там заедно с екип от математици и криптоаналитици работи върху разшифроването на съобщенията, кодирани от немската машина "Енигма".

Източник: Shutterstock

Благодарение на предишни разработки на полския математик Мариан Рейевски Тюринг и колегите му създават "бомбата" – електромеханично устройство, което автоматизира процеса на разбиване на шифъра. Това позволява на съюзниците да разчитат ключови военни съобщения на нацистите, включително планове за атаки, което значително съкращава войната и спасява милиони животи.

Следвоенни години и трагичен край

След войната Тюринг работи върху концепцията за изкуствен интелект, формулирайки така наречения "Тюринг тест" – метод за оценка на способността на машина да имитира човешко мислене. През 1950 г. публикува статията "Computing Machinery and Intelligence", която става основополагаща в областта на изкуствения интелект.

През 1952 г. Тюринг е арестуван по обвинение в "непристойно поведение" заради хомосексуалността си, която тогава е незаконна в Обединеното кралство. Вместо затвор, той избира хормонално "лечение" чрез химическа кастрация. Две години по-късно, на 7 юни 1954 г., Тюринг е намерен мъртъв в дома си, като вероятната причина за смъртта е самоубийство чрез отравяне с цианид.

Наследството на Алън Тюринг

Тюринг е посмъртно реабилитиран. През 2009 г. британското правителство официално се извинява за отношението към него, а през 2013 г. получава кралско помилване. През 2021 г. образът му е поставен на новата британска банкнота от 50 паунда.

Днес Алън Тюринг е признат не само като гениален математик, но и като ключова фигура в развитието на компютърните технологии и символ на борбата за правата на ЛГБТ+ общността. Историята му е увековечена и във филма "Игра на кодове" (2014) с Бенедикт Къмбърбач в главната роля.

Тюринг не просто разгадава "Енигма" – той променя хода на историята и поставя основите на дигиталния свят, в който живеем днес.