Много родители интуитивно разбират, че тези вездесъщи мигащи екрани действат лошо на децата. Можем да наблюдаваме агресивни истерии в моментите, когато устройствата зациклят, блуждаещо внимание, когато децата не са стимулирани от хипервъзбуждащото им действие.
И още по-лошо – виждаме деца, които скучаят, които са апатични и не се интересуват от нищо, когато не са „подвключени“
Но в действителност положението е по-лошо, отколкото си мислим
Днес ние знаем, че таблетите и смартфоните са цифров наркотик. Скоро едно изследване установи, че те засягат мозъчната кора, която е отговорна за изпълнителските функции, в това число и на импулсния контрол, подобно на кокаина.
Технологиите оказват толкова възбуждащо действие, че повишават нивото на допамина – невротрансмитер, който осигурява усещането за удоволствие и участва активно в динамиката на пристрастяването, подобно на секса.
Този пристрастяващ ефект е причината д-р Питер Уайброу, директор на факултета по невробиология към Калифорнийския университет, да нарече екраните „електронен кокаин“, а китайските изследователи – „цифров хероин“.
Фактически, д-р Ендрю Доан, ръководител на отдела за изследване на зависимостите към Пентагона и ВМС на Сащ, който изследва зависимостта от видеоигрите, нарекъл игрите и екранните технологии „цифрова аптека“ (по гръцкото название на наркотиците – бел. на автора)
И така, мозъкът на вашето дете, играещо на Minecraft изглежда така сякаш е под въздействието на наркотик.
Затова не е чудно защо толкова трудно откъсваме децата си от екрана, за да им кажем, че времето за ползване на джаджата е свършило. Стотици клинични изследвания демонстрират, че екраните увеличават депресията, безпокойството и агресията и дори могат да доведат до психични последствия, при които видеогеймърът губи връзка с реалността.
По време на клиничната ми работа за последните 15 години с повече от 1000 подрастващи аз забелязах, че старата аксиома че «капка профилактика струва фунт лекарство» е особено вярна, когато става дума за техноадикция[1].
Когато детето премине границата към истинската зависимост, лечението може да бъде много трудно. В действителност, съм забелязал, че по-лесно се лекуват хероинови и метамфетаминови наркомани, отколкото загубените в матрицата видеогемъри или зависимите от фейсбука и другите социални медии.
И така – мозъкът на вашето дете, играещо Minecraft изглежда по същия начин сякаш е под въздействитео на наркотик.
Съгласно данни от 2013 год. на Американската педиатрична Академия, децата между 8 и 10 години губят по 8 часа на ден с различни цифрови медии, а тийнейджърите прекарват около 11 часа пред екраните.
Едно от три деца започва да използва такива джаджи дори преди да започне да говори. В справочникът „Интернет-зависимост“ д-р Кимберли Янг твърди, че 18% от интернет-ползвателите на възраст 18-24 години в САЩ страдат от техно-зависимост.
Когато човек пресече чертата на пълната зависимост – от наркотици, техника или нещо друго – му трябва пречистване така че който и да е друг вид терапия да бъде ефективен.
В случая с техно-зависимостта това означава пълно дигитално пречистване – без компютри, без смартфони, без таблети.
Екстремалното дигитално пречистване изключва дори гледането на телевизия. Предписва се продължителност от 4 до 6 седмици – именно толкова обикновено е необходимо, за да се рестартира превъзбудената нервна система.
Но това не е лесна задача в нашето технологично общество, в което екрани се срещат на всяка крачка. Човек може да живее без наркотици или алкохол, но в случай на техно-зависимост цифровите съблазни са навсякъде около нас.
Така че как да опазим децата си да не преминат границата? Не е лесно.
Решението е в това да не допуснете вашите 4-, 5- или 8 годишни деца до екрана. Това означава Legoвместо Minecraft, книги вместо IPad, природа и спорт вместо телевизия. Ако е необходимо, изискайте в училище на детето ви да не дават таблет или компютър докато не навърши 10 години (някои препоръчват 12).
