Филмите на ужасите могат да сервират стенен часовник, който цъка с енергията на уловените от него мухи, масичка, похапваща непредпазливи мишки, или лампа, светеща с калориите от смлени насекоми. Но този кошмар е – наистина странна, но реалност, създадена от британски дизайнери, решили да повишат функционалността на мебелировкатa на всяка цена.
Серията особени произведения се нарича
"Домашни месоядни развлекателни роботи"
(Carnivorous Domestic Entertainment Robot Series). Както винаги, един гледа сватба, друг – брадва.
Всъщност работата на дизайнерите Джеймс Огър и Джими Лоазо само на пръв поглед изглежда като плод на забавленията на двама луди учени. Те обичат нетривиалния подход към абсолютно обичайни предмети, като стъпват на здравата основа на последните научни и технически достижения.
Нестандартните творци са автори на високотехнологичен кучешки нашийник, както и на куп други странни прибори, свързани с животните. И то по принцип такива, облекчаващи живота на гадинките – като очилата за нощно виждане за мишки. Така гризачите получават шанс в надлъгването със змиите.
Не всички тези концепции са въплътени в работещи прототипи. Но хищните мебели наистина действат.
Особено внимание заслужава
електронният часовник, който лови мухи
и други дребни ципокрили. За целта времемерът е оборудван с дълга лепкава лента, която бавно се върти на два барабана.
Близо до единия барабан е монтиран нож, който снема труповете в съд, представляващ микробиологична батерия. Бактериите, заселени в него, разлагат тленните останки на жертвите, като при този процес отделят електричество. С него се и захранва часовникът, както и моторът, въртящ лепкавата лента.
Подобен е принципът на действие на лампата мухоловка, създадена от Огър и Лоазо. Разликата е в това, че тя не чака пасивно плячката си, а я примамва с ултравиолетова светлина.
Докато е потребна като лампа, тя свети във видимия диапазон с енергия от електрическата мрежа. Но след като стопаните си легнат, в устройството
се включва ултравиолетовата “стръв”.
Насекомите се пъхат в капана и по познатата схема попадат в микробния електрогенератор, захранващ подмамващите ултравиолетови светодиоди.
Ако тези две устройства са далечна имитация на хищните тропически цветя, то следващото без притеснение използва не принципа, а самата паяжина.
Този робот има няколко пръчки, около които истински паяци плетат истински мрежи. Трудовият процес се наблюдава от видеосистема с простичка програма за разпознаване на изображения.
