Страхът от телефоните в Nature и софийският трамвай.
Макар, че е възможно някои от безпокойствията на горния цитат да са ни минавали през ума, ще побързам да ви уверя, че след години ще изглеждат по-нелепо и от следващия пример за телефона. В края на 19 век научното списание Nature пуска поредица от статии, които изразяват страха на обикновени хора и дори учени към новите технологии. Една от най-популярните сред тези статии е озаглавена „Отмъщението на природата срещу гениите“, където авторът изразява възмущението си срещу електричеството, телеграфа и телефона.
„… нови наказания и затруднения постоянно и неумолимо следват всяко ново изобретение, и това че човек вярва, че това е за негово добро неизбежно носи нови спътници на злото със себе си … Телефонът е най-опасното от всички [нови изобретения], защото влиза във всяко жилище. Неговите безконечни мрежи от кабели са непрестанна заплаха за живота и собствеността. Неговoто най-добро качество е удобството. Но никога не е било необходимостта.“
Изумлението от телефоните било толкова голямо сред някои групи, че в Австралия през 1881 година се появил култ наречен „Телефонът“, който виреел около вярването, че чрез него била възможно връзката с отвъдното. Но ето и един пример от родна България. В есето си "В електрическия трамвай„ Иван Вазов ни споделя не само собственото си страхопочитание към електричеството, телеграфа и телефона, но и това на неговите съвременници:
„Тая грамада дивни изобретения, открития - вчера фантазия, блян неосъществим, днес нагла действителност, не наумяват ли повторението на вавилонската кула, на една духовна вавилонска кула, по която човек се опитва да стигне небето, божеството, началото на началата?... Де ще се спре човешкият дух в шеметния си летеж към неизвестното ? Кога ще се умори?... Чудно, дори страшно!“
Разбира се, същия този трамвай от есето е бил истинско зрелище за софиянци. Във времето, когато автомобилите в столицата били наричани „гяволски коли“ трамваят е имал възможността да присъства в кошмарите на не малко столичани:
„Във функцията си по-скоро на зрелище, отколкото на практическо удобство, трамваите дават тласък на нови социални действия, макар и твърде неочаквани – по-смелите зяпачи се престрашават да изпробват атракцията, приканвани от ватманите да се качат, без да плащат, по-боязливите дават стотинки на цигани да се повозят и така да изпробват благонадеждността на трамвая, а самите те наблюдават отстрани дали няма да се случи някое нещастие.“[1]
