Идеята не пада от небето. Още отрано роденият през 1931 г. в Бремъртън, щата Вашингтон, Ръсел е завладян от електрониката.

На 6 г. прави дистанционно управляем боен кораб,

а като ученик сглобява радиоапарати от части, събрани от съседите. След като завършва физика в Рийд колидж в Портланд, постъпва на работа в лаборатория на General Electric в Ханфорд. Той е един от първите, които използват цветен тв дисплей и клавиатура като интерфейсна връзка между човека и електронноизчислителната машина. Ръсел създава и уред за заваряване с използване на поток от електрони.

През 1965 г., след като изследователската организация от Охайо Battelle Memorial Institute придобива лабораториите, ръководството й оставя неуморния откривател да работи над идеите си, сред които и смятаната за налудничава - че звукът може да се превърне в цифри и да се възпроизведе отново чрез светлина. До този момент всички записи са само аналогови. Тогава идва онази знаменита събота, в която се ражда технологията за цифров запис и възпроизвеждане на звука. Идеята, както обикновено се случва с уникалните такива, е приета със скептицизъм. “Музика в цифри? Хайде, Ръсел, на кого му е притрябвало такова нещо? Когато го предложих, никой не вярваше, че звукът може да се дигитализира”, разказва откривателят.
Ръсел

използва лазер, който да разчита цифровата информация.

А когато играе само светлина, записът на практика никога не се износва. Данните се записват като 1 и 0 (светло и тъмно) върху плочка с фоточувствително покритие и представляват огромна спирала от миниатюрни вдлъбнатини. Светлите и тъмни “битове” са по един микрон в диаметър и на малка площ може да се побере огромно количество информация – не само музика, но дори цели енциклопедии. Лазерен лъч чете двоичния код, който след това компютър преобразува в електронен сигнал. Той пък се трансформира в звук или образ.