Фактът, че системата на Нипков била лесна за изпълнение от техническа гледна точка и изисквала достъпни за онова време средства, прави този вид телевизия изключително примамлив. Учените обаче все още не знаят, че това е грешната посока на развитие, и през 1923 г. американският изобретател Чарлз Дженкинс използва идеята на Нипков, за да създаде първата въобще практична механична телевизионна система, с която предава тв сигнал посредством радио. Три години по-късно Джон Беърд демонстрира възможностите на диска, постигайки първата телевизионна картина. А на 9 април 1927 г. Bell Laboratories и Департаментът на търговията провеждат първото предаване на дълго разстояние на картина на живо и звук едновременно. Хърбърт Хувър е „звездата“ на предаването: „Днес в известен смисъл ние предаваме онова, което виждаме, за първи път в историята на света. Човешкият гений успя да унищожи разстоянието като пречка по един нов, доскоро напълно неизвестен начин.“

Телевизорите от този тип били наистина огромни по размери, някои дори приличали на гардероби. За сметка на това екраните често не надвишавали кибритена кутийка. Това обаче не попречило на Дженкинс през 1928 г. да стартира и първата тв станция в Щатите. Излъчването било значително ограничено, а аудиторията - още по-малка. Изображенията били мътни, а копчето за настройка трябвало постоянно да се върти. Въпреки това

хората възприемат механичните телевизори за съвременно чудо

и дълго време пренебрегват развитието на електронните. Онези, които имали подобен шкаф вкъщи, търпеливо издирвали сигнали и понякога успявали да уловят дребни, неразличими изображения. Някои дори използвали радио, за да синхронизират звук и картина.

Въпреки недостатъците си през 1928 г. именно по механичната телевизия се появило и първото телевизионно шоу - „Пратеникът на кралицата“ (The Queen's Messenger) - една изключително скромна 40-минутна продукция, излъчвана от Скънектади, Ню Йорк.

Механичната телевизия обаче постепенно вървяла към своя залез - резолюцията на изображението не се подобрявало (в най-добрия случай тя достигала 120 реда), излъчването на малкото програми, които съществували по онова време, било непредсказуемо, а аудиторията - крайно ограничена. Все повече ставало ясно, че колкото и да се усъвършенства, механичната телевизия няма да доведе до желаните резултати.