Да не забравяме и телевизията.

Телеекраните на Оруел днес наистина са във всеки дом

и заемат огромна част от времето и енергията ни. Черпим голямата част от познанието си за света от тях, без възможност да докажем, че това, което виждаме и чуваме, е истина. Живеем в култура на доверието, както казва социологът Антъни Гидинс – култура, в която сме предали правата върху събирането и разпространяването на знания безрезервно на специалистите и професионалистите в различните области.

Върховната еманация на Големия брат обаче е едно технологично откритие, което самият Оруел предрича в книгата си. Това е главната машина, която обединява информацията и събира хората на едно идеално за наблюдение място – интернет, световната мрежа. В последните години се водят все повече дела срещу следенето и използването на личната информация на потребителите в мрежата и тези дела обикновено се губят. Проследяването на личните имейли вече е законна практика в някои западни страни, както и в България, макар и само при подозрение за тежко престъпление (под което юридически може да попадне и баба ми, която има късмета, че е от поколението, което все още изпитва свещен страх от новите технологии). HTTP бисквитките на компаниите рекламодатели следят поведението на всеки потребител в мрежата, което после се анализира за нови стратегии за достигане до съзнанието му (ако не ми вярвате, прочетете кой да е наръчник по е-маркетинг). Големите социални сайтове като Facebook си извоюваха правото да използват за вечни времена всяка лична информация, публикувана някога на страниците им. „Сега те са Големите братя!“, коментира един разтревожен блогър. И наистина, човек не може да направи и една стъпка в мрежата, без преди това да плати със статистическите си данни. Но здравият разум е по-силен от статистиката, казва героят от 1984.

Как да играя тази игра,

питам се аз. Питам се, седнала пред отворения интернет браузър, с джиесема до мен и кредитната карта в джоба. Мога ли да се накарам да изляза от тази високотехнологична паяжина и да живея примитивен, но достоен живот в Долно Конаре например (то и там има 3G мрежа...), или ще продължа да бъда модерен, но следен човек? Ако съдя по едноименната тв игра с неслучайна световна популярност, Големият брат раздава на победителите пари и 15-минутна слава срещу пълен и всеобхватен поглед в личното им пространство – от леглото до тоалетната. Телевизионният Биг Брадър забавлява и теши масите със зрелището на интимната човешка незначителност. Надявам се и моята скромна лична и публична човешка комедия да носи разтуха на някой там, седнал зад контролния екран. Иначе какъв е смисълът? Всичко, което мога да направя като модерен човек, е да погледна обратно в екрана и да му се усмихна.

*Ангсоц – термин на Оруел, означаващ новата и крайна форма на тоталитарен социализъм във въображаемата Англия и Америка на бъдещето.

Елена Панова