Извадете смартфона от джоба си. Як е, нали? Има си всичко - чувствителен на допир екран, 20-мегапикселова камера, компас, мощна операционна система с гласов асистент, 64 гигабайта свободно място. Отключва се с пръстов отпечатък, поддържа 4G, предлага Wi-Fi, дисплеят му е голям и красив, а корпусът – тънък и елегантен. Само дето не готви и не пере.

Инвестицията от около 1200+ лева си заслужава, казвате си, усмихвайки се самодоволно. 

А сега ми отговорете честно: колко от всички тези функции използвате наистина? Нима въпросната високотехнологична джаджа не изпълнява едно-единствено предназначение – на телефонна слушалка и в редките случаи - и на музикален плейър? С какво този мощен телефон ви е по-полезен от евтината трошка с пукнатия в ъгъла екран, забутана в прашното чекмедже на бюрото, и има ли смисъл от подобна покупка?

Водоустойчив е? Браво! Я проверете колко, като го изпуснете, уж без да искате, в тоалетната.

Отваря Facebook 2,5 секунди по-бързо, така ли? Чудесно. По този начин, вместо да си говорите с приятелите на масата, ще успеете много ефективно да споделите с близо 200-те си познати в социалните мрежи какво ястие сте си поръчали в момента. А 20-мегапикселовата камера ще му направи перфектната снимка, докато то въпреки всичко си изстива - бавно, но сигурно.

Не оставайте с погрешно впечатление – не съм лудит*, обожавам новите технологии. Но една подобна джаджа е като новата връзка. В самото начало е забавна и вълнуваща. Винаги я почиствате грижливо с кърпичка, когато се изцапа, пазите я като очите си, фукате се с нея пред приятелите си. Но впоследствие – става изключително трудна за поддръжка и само увеличава разходите ви. 

Малко по малко се оказвате пристрастени към технологичната си придобивка. Изсмуква цялата ви енергия. Не прави живота ви по-лесен. Напротив - той става невъзможен при отсъствието й. Смартфонът дори намалява когнитивните ви възможности и пречи на съня ви. 

Напълно наясно съм с факта, че е трудно да устоите и искате да сте в крак с модата.

Отивате в магазина и виждате онзи готин телевизор от рекламата. Всички говорят за него. Пешо от офиса вече си го е купил. Казвате си защо да не си го вземете и вие и посягате към портфейла. Но замисляте ли се всъщност с какво новият модел е по-добър от стария, който вие притежавате? Освен че е с няколко инча по-голям, какво толкова по-различно ще ви предложи от онова, което ви очаква вкъщи в хола? Опитвате се да не мислите за подобни въпроси, защото знаете, че ще се разколебаете. 

Ще ви дам един много хубав пример с мен самия. Имам нормална клавиатура за 10 лева, която ми върши идеална работа, при все че прекарвам доста време на компютъра – било то за работа или забавление. Съвсем наскоро обаче в интернет забелязах модел със светещи клавиши, петнадесет пъти по-скъп от моя. Не устоях на изкушението и си го взех. И сега какво – нима пиша по-бързо, по-качествено или пък по-удобно? Не – клавиатура като клавиатура. Да – мога да виждам клавишите по-добре между 9 и 12 вечерта, ако изгася лампите в стаята си. Е, и? С една дума – глезотия. Сигурен съм, че всеки един от вас ще може да се сети за поне един подобен пример, в който си е похарчил парите за технологичен продукт от най-обикновена прищявка.

Ако е само един път – добре. Утре обаче ще видим фотоапарат с малко по-добър обектив от нашия. На другия ден ще си харесаме говорещ тостер, въпреки че този вкъщи прави не по-малко хубави препечени филийки. А накрая ще решим да си купим нов компютър с най-новия модел видеокарта и ще похарчим 1500 лева, въпреки че въобще нямаме намерението да играем на игри.