"Разликата е толкова голяма, каквато е между хората с амнезия и тези със здрава памет", казва Микис.

Според изследователите този тип информация е писмено предадена по начина, по който мисли човешкия мозък. Без да е украсен от журналистически, академичен или литературен стил, този език е по-близък до "естествената реч".

"Откритията ни може би не са така изненадващи, когато се вземе предвид колко важна роля са играли и паметта, и социалният свят за оцеляването в историята на предците ни", обяснява Харис.

Вероятно човешкият мозък е все още настроен да възприема тази спонтанната форма на комуникация. Това може да помогне при разработването на по-добри учебни пособия, както и в областта на комуникациите и рекламата, смятат учените.