Успяхме да хванем Dixi-то дори в движение, докато демонстрираше перфектната си форма по време на малкото състезание-полигон, организирано за класическите модели. Има си и съдии.

Можете да видите видеото тук.

Паралелно с производството на Dixi, BMW участвали активно в подготовката на самолетите за Втората световна война, експериметирайки (с държавна благословия и пари) доста успешно с реактивни и ракетни двигатели. През 30-те години с нископлатен или изцяло безплатния (и против волята им) труд на работници-чужденци, военнопленници от Първата световна война и лагеристи от Dachau в BMW отново започнали производството на самолетни двигатели, с които оборудвали военновъздушните сили на Вермахта Luftwaffe. Усилията им били висококачествени и ползотворни, но недостатъчни, за да спечелят Втората световна война. Завършекът и на това военно начинание по идентичен на първия им опит начин доказало на практика на гермаците, че не е глупак този, които допусне грешка, а този, който допусне една и съща грешка два пъти. Победени и победители знаели, че гермаците ще се прегрупират и ще опитат европейска доминация по друг начин, но трябвало първо да понесат последствията от двата си неуспешни военни опита. Тези последствия (както след всяка война) означават предимно плащане на много пари. Специално за BMW нещата изглеждали тотално потъващи. Двамата главни победители Русия и САЩ разграбили мислители, инженери и техници от всяко блестящо германско производство. Обърнали особено внимание на такива заводи като BMW (част от който попаднал под руска окупация) – конфискували им всички конструктурни разработки за реактивни, ракетни и всякакви други двигатели, забранили им да произвеждат леки коли за частни лица и единствното, което им разрешили било да хвърлят око на сметката (репарацията) за плащане, чиято дължина като победители имали удоволствието да определят. Германците обаче са нация, която генетично е неспособна да разбере смисъла и за това няма в речника си идиома „да хвърлим кърпата“, за това просто кимнали, приели фактите като условие на следващата си задача и запретнали ръкави както само те умеят, за да я решат.

BMW поело своята част от следвоенната национална тежест, след като успешно доказало в съда, че няма нищо общо с фашистката идеология (Вермахта им бил просто клиент, какво да се прави – бизнес…) и всички до един от ръководството, чисти като момински сълзи, избегнали затвора. Започнали наново това, което могат най-добре – да работят. Накратко – след няколко опита улучили правилната рецепта за измъкване от кризата. Станало както в онази детска приказка за един (перверзен?) принц, който обещал да се ожени за момата, която успее да дойде при него нито облечена, нито гола, нито пеша, нито с превозно средство, нито да мълчи, нито да говори (и още няколко подобни смехотворности за условия) – смятайки, че така ще надхитри закона да бъде женен, за да наследи короната (и макар пропуснато в книжката – вероятно си направил сметката да заживее приятно с гей-приятеля си и парите от хазната дълго и щастливо?). Той не знаел за съществуването на онази умница Молгожата, която се амбицирала да стане кралица, взела рибарска мрежа, увила се с нея, разкрачила се така, че успяла да върви с един бос крак по прашния път, а с другия в каруца до самия дворец на принца, като през цялото време пеела весела сватбена песен. С две думи – била принца в собствената му игра и си заслужила короната. Така и BMW се появили като една следвоенна Молгожата, намерили си рибарска мрежа (добри адвокати), научили специална песен (ние сме невинни, но кадърни, дайте ни шанс) и даже конструирали правилната каручка за невъзможно – широкия разкрач. Каручката си има и име – Isetta, хибрид между мотор и кола, която е достатъчно лесна и бърза за произвеждане, отговаря на условията на победителите за разрешено производство, достатъчно евтина за купуване и достатъчно икономична за каране. Произведени са над 200 000 бройки, успеха е зашеметителен и бърз. Чрез нея BMW набрали и спестили парите, за да се заемат със сериозни возила.

Имаше една такава Isetta на изложението, а гордите ѝ притежатели дори обядваха в нея, вероятно, за да я пазят. Тази симпатична двойка, както и (почти) всички останали участници на изложението бяха много щастливи да бъдат снимани и дори позираха усмихнати.



В тази малка кола се сяда като на диван и вратичката се затваря  чрез дърпане на волана към шофьора. Документът на стъклото свидетелства за местата, на които Isetta се е закарала сама, както и годината на производство ѝ. Всички автомобили на изложението са в движение и успешно са минали технически преглед, иначе няма как да са тук. Правилата за движение по пътищата са много строги в Обединеното Кралство и спазването им е посигурено от безкомпромисни глоби при най-малкото провинение.