Имаше сергии с всичко, което се сетите за BMW.



Имаше и няколко домашни любимеца съвсем наясно, че са дошли и ще си тръгнат с BMW. Бяха горди като стопаните си, очевидно копирайки поведението им. С радост ни разрешиха да ги снимаме, защото вероятно бяхме единствените, които им обърнаха внимание през този ден – всички други не сваляха очи от колите. Кучетата не позираха – просто така си изглеждаха, като на кучешка изложба. Попитах стопаните дали три не са им много и се записах да взема едното в случай, че решат да намалят бройката. Изглеждаше малко вероятно, но кой знае. Оставих им телефонен номер. Сигурна съм, че отдавна са го изхвърлили, но поне опитах.



Имаше и павилион, където можеше да се плати членство в националния клуб на BMW, като по случай изложението цената за годишния абонамент беше с намаление. Блузите пред павилиона бяха по 30 паунда, но ако се изчака до края на събитието в последния половин час ги продаваха на половин цена (това е стандартна практика на такива места). Ние не си купихме, защото не сме фенове на марката, а и щеше да е истинско предателство към милия ми стар Форд. Дощя ми се да имам блуза Форд, която да бях облякла. Това щеше да доведе или до смях наоколо, или до изгонване от изложението или до пъхане съчуствено на дребни монети и банкноти в празната ми пластмасова чаша за кафе.



Любителите на марката BMW са по-особени от останалите шофьори, това ми стана ясно още в първия половин час на събитието. През останалата част на деня се опитвах да разбера как точно са по-различни и какво ги прави такива. По случайност една блуза (каквато не се продаваше на фестивала) ми даде обобщения отговор. Снимана е без разрешение, но пък много успешно, браво на дъщеря ми. Любителите на BMW не стават такива, те се раждат такива и просто намират мястото си, когато им дойде времето. Притежанието на BMW е повече от хоби, страст и любов взети заедно. То е нелечима диагноза, с която хората се гордеят.

Разгледахме и музея на автомобила, но той заслужава цял отделен пътепис.

Изложението „100 години BMW“ много ни хареса. Донесе ни нови познания и затвърди старите убеждения. Видях колко много са напреднали в автомобилостроенето и се сетих защо никога не съм искала и не съм карала такава кола. Много малко вероятно е това да стане и в бъдеще. Но знам какво да очаквам на пътя, когато видя синьо-бялата емблема на някоя от другите коли. Посещението си струваше от всяка гледна точка.

За завършек на този пътепис ви качвам едно видео, в което автомобилите си тръгват от изложението само наполовина толкова шумно, колкото им се иска и могат.

Надявам се, да обърнете специално внимание на незнайно как промъкналия се на мини-парада Форд, който изчака всички BMW-та да направят това, за което бяха дошли, за да може той самия да мине така, както го правят единствено истинските звезди.

Дори и тези, които са такива само в собствените си очи.

Видео.





Автор: Йорданка Трон
https://vitoshaword.wordpress.com