Румънският съд разпореди на големите интернет доставчици в страната, сред които са пазарният лидер RCS&RDS, Telecom Romania, UPC Romania, Digital Cable System, AKTA Telecom и Nextgen Communication, да спрат достъпа до множество пиратски сайтове, начело с The Pirate Bay, Film HD и FilmeOnline, както и до сериозен брой огледални и proxy-сайтове за мигриращ алтернативен достъп до пиратско съдържание.
По информация на torrentfreak.com, ограничаването на достъпа до тези сайтове (website blocking) е по искане на големите Холивудски филмови студия като Twentieth Century Fox, Disney, Sony, Paramount, Universal и Columbia. С това съдебно решение Румъния се присъединява към цивилизования европейски контекст на активна закрила на правата в дигитална среда. В ЕС има поне 17 страни, в които понастоящем се прилага активно блокиране на пиратски сайтове, въз основа на действащото европейско право и възможностите, гарантирани чрез разпоредбите на чл. 8 (3) от Директива 2001/29/ЕО и членове 9 и 11 от Директива 2004/48/ЕО. На територията на Европейския съюз ограниченията засягат над 1800 сайта и над 5300 свързани с тях домейни. Решението на съда в Румъния е на първа инстанция и подлежи на обжалване пред Апелативния съд в Букурещ. Заедно с Румъния, 19 е броят на държавите, където достъпът до The Pirate Bay вече е блокиран, а именно: Аржентина, Австралия, Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Исландия, Индонезия, Ирландия, Малайзия, Норвегия, Португалия, Испания, Швеция, Турция, Южна Корея и Обедненото кралство.
За съжаление, важни текстове от европейската правна рамка в сферата на интелектуалната собственост, които дават възможност на правоносителите да прилагат ефективно закона и да защитават своите нарушени права в дигитална среда, се оказват липсващи или транспонирани некачествено в българското национално законодателство, коментира Изпълнителният директор на БАМП Ина Килева. Така в България посочените по-горе текстове на Директива 2001/29/ЕО и Директива 2004/48/ЕО на практика отсъстват от разпоредбите на Закона за авторското право и сродните му права. Това затруднява правоприлагането и препятства налагането на трайни мерки за ограничаване на достъпа до сайтове, съдържащи или предлагащи нарушаващо правата върху интелектуална собственост съдържание в нашата страна, за разлика от все по-категоричните правни действия в останалите европейски държави. Българските творци, цели творчески гилдии и индустрии търпят огромни загуби от този законодателен дефицит.
На ход са българските законодатели с тяхната отговорност да хармонизират качествено и пълноценно националното законодателство с действащото европейско право и практика на Съда на ЕС, така че да гарантират на българските творци равни възможности за защита с тези на колегите им от Европа.
Цялата статия може да прочетете на английски език тук:
