Истерията около изкуствения интелект (ИИ) е навсякъде. Пълно е със сензационни новини от рода, че ИИ може да излекува болести, да ускори човешката иновация и да подобри креативността на хората. И ако им повярвате, е много лесно да приемете, че вече живеем в едно бъдеще време, където ИИ е навлязъл във всяка сфера на живота. И докато е вярно, че той наистина отваря всевъзможни нови перспективи, обществото е приело като свое убеждение философията, че ако им се дадат достатъчно данни, алгоритмите за машинното научаване на ИИ ще могат да решат едва ли не всеки сериозен проблем на човечеството.
Но тази идея пропуска много от ограниченията на ИИ и поставя нереалистични очаквания пред всички, които вярват на една или друга версия на горната философия. Само за няколко години тази доктрина си проправи път от офисите в Силиоконовата долина до умовете на хората в правителствата по света. Махалото се залюля от дистопичния страх, че ИИ ще завладее света и ще унищожи човечеството, до убеждението, че нашият машинен спасител е вече тук и ще успее да реши всеки наш проблем.
