Защо определени технологии се налагат в някои страни, а в други не?
American way
В САЩ, където на държавната намеса често се гледа с подозрение, производителите на зелена енергия са подложени на силен натиск да намалят разходите си. Но и тук има държавна подкрепа за възобновяеми технологии и то под формата на „Production Tax Credit“ (PTC) - облекчение при данъка върху дохода, което в момента възлиза на 0,023 щатски долара на киловатчас. Тази косвена субсидия предизвика в САЩ няколко вълни на инвестиции във вятърната енергия. Но PTC не е обвързан с определена технология и наред с другото може да се използва и за слънчева енергия, електроенергия от геотермални източници, биомаса или водна енергия.
Всички възобновяеми технологии зависят от дългосрочна финансова помощ. Дали ще се извършват инвестиции или не зависи от директни или индиректни субсидии. В различни европейски страни има инвестиционни стимули за възобновяеми енергийни технологии и те се правят рентабилни с преференциални цени. И без директни субсидии все още биха останали регулаторни механизми като предимство при подаване на енергията и обезщетение при регулиране с понижаване на параметри. Без съмнение експертите са единни по отношение на това, че тези възобновяеми енергийни технологии трябва да станат още по-конкурентоспособни, за да се наложат накрая със собствени сили срещу традиционните технологии.
Задължителен капацитет за акумулиране
Още един пример за насърчаващо иновациите регулиране дава амеркианският щат Калифорния, който задължава трите най-големи частни енергоснабдителни предприятия до 2020 г. да присъединят към мрежата капацитети за акумулиране на енергия от общо 1,3 гигавата. Съгласно това законово изискване доставчиците могат да притежават не повече от половината от капацитетите за акумулиране, които предоставят. Това подготви пътя за масивен ръст на промишлени инсталации, енергийни инсталации, които са собственост на клиенти, и други мерки. Така чрез регулиране се образуват три отделни категории на акумулиране на ниво пренос, пласмент и клиенти. Остава да се види как енергоснабдителни предприятия и трети страни ще се справят със спецификите, които произтичат от техните променящи се роли като собственици и оператори на тези инсталации.
Разбира се, не само възобновяемите енергии зависят от държавна помощ, както показва примерът с ядрената енергия. Докато някои национални правителства субсидират тази технология, а други не, едно е ясно. Разчитайки на собствените си сили, тя е далеч от това да бъде конкурентоспособна, тъй като е много скъпа в сравнение с други опции. Затова държавната помощ за ядрената енергия никога не е без задна мисъл. Във Великобритания държавните субсидии за тази технология са част от мащабна инициатива с амбициозната цел емисиите на CO2 да се редуцират до 2030 г. с 20 до 40 мегатона на година. Това изисква при производството на енергия с ниско съдържание на вредни вещества да се пуснат в ход всички възможни средства, включително ядрената енергия. Но цената е висока. Разходите за производството на ядрена енергия във Великобритания са 0,09 евро до 0,10 евро на киловатчас, към това се прибавя и преференциална цена, която с 0,13 евро на киловатчас е значително по-висока, отколкото тази за възобновяемите енергии.