Астрономи откриха как се образуват впечатляващите сияния на Сатурн. Оказва се, че ветровете, бушуващи на големи височини, са отговорни за този светлинен спектакъл – т.е. не всичко се свежда до магнитните взаимодействия (както тук на Земята).

Научният доклад, публикуван в Geophysical Research Letters, е първият, посветен на този феномен. Той обяснява и още една мистерия, която озадачава специалистите от десетилетия наред, а именно - продължителността на деня на Сатурн.

Обикновено планетарната ротация се измерва с помощта на магнитните полета. Ако магнитното поле и оста на въртене са изравнени, ще се образуват импулси от радиовълни, които могат да бъдат проследени. При Сатурн изравняването е почти 100-процентово, което означава, че този метод трябва да се отличава с изключително висока прецизност. За изненада на учените тези радиоимпулси, изглежда, варират през различните десетилетия, в зависимост от сезона и в отделните полукълба.

Ротацията на планетата не може да варира в толкова голяма степен за толкова кратък период от време. Т.е. вероятно се случва нещо друго, което би могло да обясни странните радиоимпулси. Изследователите смятат, че основният виновник за това са ветровете, бушуващи на по-големи височини, и новооткритите сияния.

„Това изследване е първото, което открива фундаменталния задвижващ механизъм, разположен в горната атмосфера на планетата – той стимулира както наблюдаваната планетарна периодичност, така и сиянията – казва Нахид Чаухдъри, водещият автор на проучването от Университета Лестър. – Изключително вълнуващо е, че даваме отговор на един от най-старите въпроси в нашата сфера. Това вероятно ще доведе до преосмислянето на начина, по който местните атмосферни времеви ефекти на дадена планета се отразяват на създаването на сияния – не само в Слънчевата система, но и отвъд нея.“

Международният екип използва спектографа в обсерваторията „Кек“, работещ в почти инфрачервения спектър, за да проследи потока на сатурновата йоносфера. Те измерват ветровете в този регион на атмосферата на планетата и откриват, че те могат да достигнат скорост от 0,3 до 3 км/с. Тези бързи ветрове са задвижвани от енергия от по-дълбокия пласт – термосферата. Именно тези силни потоци се отразяват на линиите на магнитното поле и предизвикват сиянията.

Въртенето на Сатурн е изчислено през 2019 г. без помощта на радиоимпулси. Учените използват данни от мисията „Касини“, за да проучат смущенията в пръстените, породени от гравитацията. Именно по този начин се натъкват на конкретна периодичност – според тях един ден на Сатурн трае 10 часа, 33 минути и 38 секунди.

Източник: IFLScience