Юпитер е известен със своята изключително бурна атмосфера. Откакто космическата сонда „Джуно“ пристигна в орбитата на планетата през 2016-а, ние постоянно научаваме нови и нови неща за странното време на този гигант.
Но освен че дава отговори, „Джуно“ повдига и редица въпроси. Преди тази мисия ние не можехме да видим добре полюсите на Юпитер. Космическата сонда обаче разкри нещо впечатляващо – специфична многоъгълна подредба на бури и на северния, и на южния полюс.
На северния полюс на Юпитер бушуват девет циклона – един в средата и осем други подредени стриктно около него. И всички се въртят обратно на часовниковата стрелка.
На южния полюс „Джуно“ забеляза шест бури през 2016-а – една в центъра и пет, подредени около нея. Седма буря се присъедини към групата през 2019-а. Бурите тук се въртят по часовниковата стрелка.
От 2016-а насам тези бури с размер, сходен с този на САЩ, не са преставали да бушуват, нито пък се слели в една по-голяма. Сега, според нов научен труд, обяснява защо вероятно това е така.
За разлика от Юпитер, Сатурн например има само една гигантска буря на всеки един от полюсите. Процесите, които наблюдаваме на Юпитер, се различават и от тези на земята – повечето циклони тук се образуват на тропични височини и се носят към полюсите, но се разпадат над земята и студените океански зони, преди да достигнат своята цел.
На Юпитер няма нито земя, нито студени океани. Затова е напълно нормално и местните бури да се различават от земните. Но защо, подобно на Сатурн, не се сливат в една?
Астрономът Ченг Ли от Калифорнийския университет, Бъркли и неговите колеги от „Калтех“ проведоха множество симулации на конфигурациите на бурите и откриха поредица от условия, благодарение на които те остават отделни и стабилни за дълги периоди от време.
В общи линии стабилността на тази специфична подредба зависи както от антициклонния пръстен, разположен около всеки циклон, така и от дълбочината на самите циклони. Ако пръстенът е твърде малък или дълбочината твърде плитка, бурите ще се слеят. Обратното пък ще доведе до разпадането им. Нужен е специфичен среден вариант – само в рамките на него тези странни многоъгълни форми могат да съществуват в стабилна форма.
Изследването е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences.
