Понякога Вселената прилича на магически трик – когато я погледнеш в друга дължина на вълната, можеш да разпознаеш редица обекти, събития и взаимодействия, които принципно са невидими за човешкото око.
Учени, ръководени от Мери-Лу Гендрон-Марсола от Европейската южна обсерватория, надникнаха в един гигантски галактически куп с помощта на телескопа Very Large Array в Ню Мексико. Там, в нискочестотните радио дължини на вълната, те откриха сложни невидими халота, които вероятно са резултат от интензивни галактически взаимодействия.
В галактиките се случват много повече неща, отколкото виждаме във видимата светлина. Много, включително Млечния път, разполагат с гигантски радио структури, огромни мехури или струи от радио емисии, простиращи се над галактическата равнина. В много случаи те са малко или много симетрични.
В галактическия куп Персей, разположен в съзвездието Персей на 240 млн. светлинни години от Млечния път, картината обаче е по-различна.
Звездният куп Персей е огромен – един от най-масивните обекти във Вселената, познати на човечеството. В него откриваме хиляди галактики, обгърнати от огромен облак от горещ газ. И тези нови снимки на телескопа VLA показват невиждани досега детайли в тези мащабни радио структури.
Галактиката NGC 1275, известна още като Персей А, се намира в центъра на купа. Тя е и най-ярката в региона. Именно тук учените наблюдават и новите структури – тънки нишки от радио емисии и структури, подобни на клупове.
Междувременно галактиката NGC1265 разполага с две струи, изкривени под 90-градусов ъгъл и свързващи се в една подобна на опашка на комета структура. Тя е добре известна, но същевременно – озадачаваща. Подобни опашки обикновено се интерпретират като следи от движение в междузвездния посредник, предизвикани от силното налягане. На базата на анализ на разликите в яркостта в опашката обаче, екипът интерпретира тази форма като свидетелство за две отделни популации от електрони.
Галактиката IC310 също разполага с опашка. Нейната обаче е права, което е в рамките на нормалното. Скорошно изследване обаче открива нещо странно – струя от материал, изхвърлян към Земята от ядрото със скорост, близка до тази на скоростта на светлината.
“Тези снимки ни показват невиждани досега структури и детайли, а това ни помага да определим естеството на тези обекти, казва Гендрон-Марсола.
Изследването е публикувано в arXiv.
