На Луната вероятно има останки от динозаври
На Луната вероятно има миниатюрни парченца от останки на динозаври. Точно така – изпреварили са ни. 65 млн. години преди да направим „една малка стъпка за човека, един голям скок за човечеството".
Как точно са се озовали там (и вероятно дори отвъд Луната)? Чрез изхвърлените останки от астероида, който ги е убил.
Когато планети като нашата биват ударени от космически обекти, те обикновено оставят гигантски кратер като този по-долу.
This is a picture of an asteroid crater in Arizona - Look how close it came to hitting the visitors centre! pic.twitter.com/wNDmWfrzFx
— Mr Gee (@ComedyGee) March 12, 2020
Ако въпросният космически обект е достатъчно голям, останките, изхвърлени при сблъсъка, могат да постигнат толкова висока скорост (11,2 км/с), че да напуснат нашата атмосфера. Много от тях отново ще паднат върху планетата, но други парченца ще се измъкнат от влиянието ѝ и ще се отправят на пътешествие през Слънчевата система (и вероятно по пътя си ще се сблъскат с други планети).
Съществуват множество доказателства за това – най-малко 289 метеорита са пропътували до Земята от Марс именно по този начин. Смята се, че много от спътниците в Слънчевата система са създадени от гигантски сблъсъци (включително нашата Луна). Дори е възможно микроорганизми да преживеят пътешествието от Земята до други планети и обратното.
Но да се върнем към динозаврите. Както Питър Бранън обяснява в своята книга The Ends of the World, метеорът, който е ударил Земята, е пътувал с невероятно висока скорост – тя е била толкова голяма, че „докато астероидът се е сблъсквал с повърхността, в небето над него – там, където е трябвало да има въздух, скалата е пробила дупка от космически вакуум в атмосферата. Докато се е затваряла, огромни количества от земни останки са били изхвърлени в орбитата и отвъд нея – и всичко това се случва в рамките на секунда-две след сблъсъка.“
Заедно със земните останки са били изхвърлени и кости от динозаври. Останки от тях са заровени на Луната, а вероятно дори и на Марс.
Източник: IFLScience