Скалните проби, взети от „Пърси“, подсказват, че дълго време на Марс е имало вода

Двете скални проби, които марсоходът „Пърси“ на NASA успя да вземе, показват признаци, че някога скалата е имала контакт с вода за дълъг период от време. Това е поредното доказателство, подкрепящо теорията, че на Червената планета може да е съществувал (и дори все още да съществува) древен живот.

„Изглежда, че нашите първи скални проби разкриват една потенциално обитаема устойчива среда – казва проектният учен на мисията Кен Фарли. – Наистина е важно, че дълго време там е имало вода.“

Шестколесният робот взе първата проба, кръстена Montdenier, на 6 септември, а втората – Montganc, която е от същата скала – два дни по-късно.

И двата скални къса са с диаметър, малко по-голям от този на най-обикновен молив, и са дълги около 6 см. В момента те се съхраняват в запечатани туби в интериора на марсохода.

Първият опит за взимане на скални проби в началото на август бе неуспешен – по това време марсианската скала се оказа твърде крехка и се разпадна под натиска на свредела на „Пърси“.

Марсоходът работи в регион, известен като кратера Джезеро – на север от екватора – и дом на езеро, съществувало преди 3,5 млрд. години, когато условията на Марс са били много по-топли и влажни от днешните.

Съставът на скалата, от която са взети първите проби, е базалтов и най-вероятно се е образувала от поток от лава.

Вулканичните скали съдържат кристални минерали, които са подходящи за радиометрично датиране. Това от своя страна може да помогне на учените да създадат една по-ясна картина на геоложката история на региона, включително кога се е формирал самият кратер, кога се е появило и изчезнало езерото и как климатът се е променил с течение на времето.

Тези скали „показват признаци за продължително взаимодействие с наземна вода“, коментира геоложката Кати Стак Морган от NASA.

Учените знаят отдавна, че кратерът е бил дом на езеро, но не можеха да отхвърлят вероятността дали тя не се е задържала в него за сравнително кратък период от време (например по-малко от 50 години). Сега те са далеч по-сигурни, че наземната вода е съществувала доста по-дълго.

„Ако тези скали са били изложени на вода за дълги периоди от време, то в рамките на тях вероятно съществуват обитаеми ниши, които биха могли да поддържат древен микробен живот“, добавя Стак Морган.

Солните минерали в ядрата на скалите може да са пленили миниатюрни мехурчета с древна марсианска вода.

„Солните минерали са запазили признаци на древния живот на Земята по особено добър начин и ние очакваме, че вероятно същото важи и за скалите на Марс“, казва още Стак Морган.

NASA се надява, че скалните проби ще пристигнат на Земята за по-задълбочен лабораторен анализ по някое време през четвъртото десетилетие на 21. век благодарение на мисия, проведена със сътрудничеството на Европейската космическа агенция.

Източник: Science Alert