Сондата "Джуно" на НАСА е наблюдавала соли и органични вещества на Ганимед - луната на Юпитер и най-голям спътник в Слънчевата система, съобщи сайтът на американската космическа агенция.
Данните за откритието са събрани от спектрометъра JIRAM (Jovian InfraRed Auroral Mapper) на борда на космическия апарат по време на близко прелитане до ледената луна.
Откритията, които могат да помогнат на учените да разберат по-добре произхода на Ганимед и състава на скрития в дълбините му океан, са публикувани в сп. Nature Astronomy, пише БТА. Ганимед, чийто размер надвишава този на планетата Меркурий, е най-голямата от луните на Юпитер и отдавна предизвиква интереса на учените заради огромния воден океан, скрит под ледената му кора.
Предишни спектроскопски наблюдения, направени от сондата "Галилео" на НАСА и космическия телескоп "Хъбъл", както и от Много големия телескоп (VLT) на Европейската южна обсерватория, загатват за наличието на соли и органични вещества. Пространствената разделителна способност на тези наблюдения обаче е твърде ниска, за да се определи присъствието им.
На 7 юни 2021 г. сондата "Джуно" прелита над Ганимед на минимална височина от 1046 километра. Малко след момента на най-близкото приближаване инструментът JIRAM събира данни, които постигат безпрецедентна пространствена разделителна способност за инфрачервена спектроскопия.
Благодарение на тях учените успяват да открият и анализират уникалните спектрални характеристики на материали, различни от вода и лед, включително хидратиран натриев хлорид, амониев хлорид, натриев бикарбонат и вероятно алифатни алдехиди.
Създаден от Италианската космическа агенция, инструментът JIRAM е проектиран да улавя инфрачервената светлина (невидима с просто око), която се появява от дълбините на Юпитер. Спектрометърът е използван и за изследване на релефа на луните Йо, Европа, Ганимед и Калисто, известни като Галилееви спътници на името на техния откривател Галилео Галилей.
Наличието на соли на амоняка предполага, че Ганимед може да е натрупал достатъчно студени материали, за да кондензира този газ по време на формирането си, обяснява водещият автор на изследването Федерико Тоси от италианския Национален институт по астрофизика на Италия. Карбонатните соли може да са остатъци от богати на въглероден диоксид ледове, допълва ученият.
Ганимед не е единственият юпитеров свят, покрай който сондата "Джуно" е прелитала. Луната Европа, за която се смята, че крие океан под ледената си кора, също попадна в полезрението на космическия апарат - първо през октомври 2021 г., а след това и през септември 2022 г. Следващото близка среща на "Джуно" е с луната Йо. Сондата ще прелети на 1500 километра над повърхността й на 30 декември.
