16 януари 1909 г. Експедицията на Ърнест Шакълтън достига до Южния магнитен полюс, намиращ се тогава на 72°25′ ю. ш. 155°16′ и. д. Едно пътешествие, което ще остане в историята като „Най-далечният Юг“. То бележи и първото изкачване на Еребус - най-южният активен вулкан на Земята, висок 3794 м, както и откриването на проход през внушителния ледник Биърдмур.
Цялата експедиция, без никакви човешки загуби, се завръща на 22 март 1909 в Нова Зеландия. В Англия Шакълтън е посрещнат като национален герой и неговата популярност може да се сравни само със славата на знаменития норвежки полярен изследовател Фритьоф Нансен след дрейфа му на кораба "Фрам" през Северния ледовит океан. Блестящите лекции изнасяни от Шакълтън в много страни на Европа и Америка, популярната му книга "The heart of the Antarctic" (в превод "В сърцето на Антарктика"), преведена на много езици, затъмняват другите антарктически експедиции, извършили немалка дейност за опознаването и изследването на Антарктика.
Въпреки успеха си Шакълтън не успява да достигне своята първоначална цел – географският Южен Полюс. Оказва се, че до него са го делели едва 97 морски мили. Все пак обаче на 16 януари 1909 г. групата, начело с Томас Уилям Еджуърт Дейвид и част от експедицията на Шакълтън все пак успява да открие магнитния Южен полюс.
Най-известната експедиция на Шакълтън – пресичането на Антарктида – едва не завършва катастрофално, след като корабът му бива заграден от мощни ледове. След принудителен дрейф на югозапад, а след това на север, той в крайна сметка е смачкан от ледовете и потъва. Въпреки всичко Шакълтън успява да върне невредим у дома целият 28-членен екипаж.
