Има нещо едновременно тъжно и романтично в изоставените, потопени църкви. Те сякаш илюстрират прочутата фраза на Ницше, че Бог е мъртъв. Полуразрушените някогашни храмове, изплуващи от време на време изпод водите, красиво резбованите олтари и пейки, местата, където десетки хора са коленичили и са се молели, днес са само дом на рибите и водораслите. Редакторите на сайта scribol.com представят някои от тези магично притегателни постройки. А ние допълваме списъка с уникалната гледка, която виждате по-горе.
Потопената църква във водите на язовир Жребчево е построена още през 19 век в село Запалня. Заради строежа на язовира хората са били преселени, а църквата е изоставена и залята. Почти всяка година тя изплува на повърхността, след което водата я покрива отново.
Калязинската камбанария е всичко, останало от манастира „Св. Николай“, построен между 1796 и 1800 г. През 1939 г. Сталин решава да наводни града, за да се направи изкуствено езеро на река Волга. Самият манастир е разрушен. Но поради интереса на туристите, заинтригувани от необичайната гледка, властта възстановява камбанарията и прави около нея малък изкуствен остров с пристанище за лодки. Днес това живописно място навява мисли за хората, трудили се над тази красота - само за да бъде тяхното творение потопено по волята на други.
Потопените църкви са добър пример както за удивителната способност на човека да създава, така и за лекотата, с която може да руши съграденото. Надяваме се бъдещите поколения да са поне малко по-умни от нас.
Църквата Св. Николай в Маврово е построена през 1850 г. и е просъществувала 153 години, преди да се реши, че в селото трябва да се направи изкуствено езеро. В един момент тя е била напълно потопена, но отново изплува при летните суши на 21-ви век. Дали природата не се опитва да ни каже нещо с тези повторни появи? Сякаш Божията ръка издига отново тези църкви, които просто не искат да останат погребани под водата.
Снимка: Bakusova / Shutterstock
Решензee е изкуствен водоем в близост до австрийската граница, в което през 1950 г. са напълно потопени селото Граун и неговата църква, с изключение на камбанарията от ХІV век. Езерото е 72-фута дълбоко, като църквата е разрушена седмица преди районът да бъде наводнен, но кулата й стои и днес, надничайки над повърхността на водата. Легендата разказва, че когато езерото замръзне, още се чува звъна на църковните камбани.
Guliver / iStock
Старинната църква в някогашно село Крокино, област Вологда, Русия, била построена на границата между река Шексна и Онежкото езеро. Смята се, че датира от ХV век, но през 1980 г. е потопена, когато съветската власт започва да строи ВЕЦ в района. Днес, гледайки окаяните руини, можем да добием представа за някогашния ѝ вид.
Снимка: charlathan / Shutterstock
