Приятно затворено селище е следващият макет. Тук живее средната класа. Къщите от този тип струват от четвърт до около половин милион паунда, в зависимост от района в който са разположени.
Същото място, но вечер.
Това, че са богати, не ги застрахова срещу грешки.
Миниатюрното селище работи до късно, когато вече е тъмно и всичко може да се види със светлини, идващи от вътрешността на сградите. За много от макетите това е и по-интересно за наблюдение, защото детаилите вътре могат да се видят само с осветление. Чудесен пример е завода „Натрошени Бисквити“.
Табелите за безопасност, работещата поточна линия с бисквитки по нея, инструментите на работниците и дори малкото офисче горе в дясно изглеждат истински и функциониращи. Хората в Англия много обичат бисквити, те са неразделна част от традиционното пиене на чай, така че работата на смени до много късно в бисквитената фабрика е съвсем оправдана. Наскоро тази зима по вестниците имаше тревожни съобщения, че бисквитите са на свършване. Притеснени възрастни дами се запасяваха, майки купуваха на едро, за да не останат децата гладни. Французите пък увериха в иронично съобщение, че дори след Брекзита ще ни доставят бисквити на острова, ако трябва контрабанда на ръка по евротунела. Смушкването с лакти между французи и англичани е нещо, без което и двете нации не могат да съществуват.
Малките работници очевидно знаят всичко това и си работят кротко, без да дават признаци на зараждаща се мисъл за стачкуване.
Истинска малка война бушува в Англия. Представителите на висшата класа, които имат имения, прислуга и пари, обичат да ходят с коне, кучета (бигъли) и специалните си дрехи на лов за лисици. Обикновените хора и особено природозащитниците обаче смятат, че времената на този начин на живот са отминали и той би трябвало да остане само част от историята и културното наследство на Англия. Приеха дори закон преди десетина години, който забрани лова на лисици изобщо. Сега този закон подлежи на преразглеждане, защото лова практически не е прекратен, а и ловджиите са тези, които определят правилата в държавата чрез парите и произхода си.
Ето сценка от този конфликт, забележете огромната красива къща. Тя е точно копие на Ruffod Old Hall, където можете да прекарате чудесен ден, да научите за херцога на Ланкашър и дори да си организирате сватбата. Автобусчето пък е докарало природозащитниците, които са неизменна част от всяко начало на един лов:
Ето как изглежда сценката отблизо. Полицията, както винаги, само пази реда, не използва сила. Тримата с червените дрехи са ловците, които няма да дадат лесно начина си на живот. Вижте видео за лова на лисици и борбата между ловците и противниците на лова тук. Табелата на имението ни съобщава, че то е дома на херцога Котфорд (Кошаров), а името на имението е „Боже помогни на всинца ни“. Известени сме също, че се приемат всякакви дарения във финикийски знаци. До лилавите цветя над хората една лисичка седи и наблюдава сцената:
Това е хотел от веригата „Travelodge„, който предлага преспиване и храна без лукс и залага на доброто обслужване при ниски цени. В реалността пред такъв хотел има само голям паркинг, рядко градина. Тук обаче се играе федербал (в ляво) и любимия на хората от третата възраст спорт Lawn Bowl (Ливаден боулинг). Изглежда и за малките хора от този макет това са идеални занимания, облечени са също като големите в специалните бели дрехи за тези спортове и видимо се забавляват.
Градинарството е важно хоби за хората в Англия. Те са ентусиазирани да градинарстват редовно и са много щастливи с декоративните си (според мен) резултати. Това, че климатичните условия и почвата са неподходящи за таква дейност не може да повлияе на англичаните ни най-малко. Жалката им градинска ситуацията е компенсирана с превъзходно уредени Градинарски центрове. Те се намират в околностите на градчетата и в тях може да се прекара цял ден. Има всичко – от почва, през готов разсад, всякакви инструменти, продавачи-помагачи, облекла и всичко, което може да ви дойде на ум в това отношение, плюс задължително много хубаво кафе-ресторанче, където да се седне за почивка. От старческите домове и от пенсионерските клубове организират посещения на такива центрове с автобуси. Това осигурява чудесен ден навън на слънце и въздух, и голямо разнообразие за хората. Тези центрове са много популярни и сред младите семейства, които учат децата си да се грижат за растенията. Показаният тук център носи подходящото име Филпотс (Пълни саксии) Гардън Център. Виждаме и Уоли, за когото сме предупредени на влизане в миниатюрното селище да намерим измежду всички малки хора (Уоли от поредицата полулярни книжки „Къде е Уоли“).
Ресторантът е горе в ляво по пътеката, но е празен, защото хората са все още заети с покупки на цветя и разсади.
Недалеч от градинарския център група хора наказват банкери със средновековни методи. Банкерите от Ситито на Лондон са виновни за финансовата криза, но продължават да печелят милиони на гърба на данъкоплатците под крилото на правителството. Банкерите са галениците на всяко правителство, независимо от политическата му окраска. Колкото по-труден става живота на обикновените хора – толкова повече привилегии изглежда получават в Ситито. За това в тази сценка са ни показани истинските чуства, които изпитват повечето англичани към банкерите – те са здраво заклещени в дървени стегалки и хората ги замерят с развалени зеленчуци. Полицията наблюдава да няма безредие и да се спазват правата на хората да изразяват чуствата си по един правилен, цивилизован начин.
Тук се вижда работата на цяла станция на British petroleum. Този макет е с образователен характер и показва предимно на децата-посетители как стига бензина от земята до бензиностанцията, където техните родители зареждат семейната кола. Тримата работници, които си почиват пред голямата зелена цистерна, ядат истински малки сандвичи, а кафявата помпа в ляво от тях по пътеката зад жълтата кола наистина се движи нагоре-надолу.
Това е типично ваканционно селище, от популярния в последните 50-60 години вид. Автобусчето, което е докарало хората от новата смяна, е на фирма „Имамнужда Отпочивка“. Бунгалцата в дясно са оборудвани с всичко необходимо. Пред централната сграда има насядали хора, които гледат новопристигналите с интерес. Една от почиващите дами се опитва да усмири детето си по забранените вече методики с продуктите на Шамарената Фабрика. Пред самата ограда на селището пък текат ремонтни работи с багери, работници, шум и прах – всичко точно в разгара на сезона. Да има такива ремонти по това време е международен закон, строго съблюдаван и изпълняван от всяко ваканционно селища по света.
Англичаните просто отказват да се примирят с това, че Островът не е разположен на Карибите или в Средиземноморието. Това се отнася не само за градинарстването им, но и за почивките им. За това ходят голи и боси по всяко време на годината, припадат от жега при невъзможните температури на въздуха от 24 градуса в средата на август, пекат се по каменистите си плажове от април до октомври и се къпят с удоволствие в ледената океанска вода. И много се гордеят с всичко това. Ето един типичен пример за плаж, който тук е направен да изглежда пясъчен. В реалността този пясък представлява малки камъчета, видими с просто око. Няма как обаче да не уважаваш сплотеността около някоя национална идея на англичаните. Решили веднъж, че острова им е място за градинарстване и почивка – нищо не може да промени нито мнението, нито поведението им. Това те наричат Национална гордост, която не ти остава нищо друго освен да аплодираш със смаяно въртене на глава.
