Всяко човече на плажа прави нещо различно, имат си и кей в левия край. Подигравките и острите, осъдителни погледни между хората са непознати, тук всички просто се забавляват заедно. Ако някой е осезаемо по-различен, то той просто бива оценен като ексцентрик и приет от останалите с усмивка.
Разбира се – има и нудистки плаж, отделен дискретно с камъни в дясната част. От близо всички части по телата на малките хора са като по телата на големите хора- и като форма, и като цвят. Много натурално направени, чудесна работа на техниците.
На острова много обичат да са навън и да правят нещо заедно. За разлика от американците, тук не се търси задължително „най-добрия“. Победител в края на деня обикновено има, но то е най-вече понеже правилата на играта са такива, че изискват някой да спечели. Има много сценки в миниатюрното селище, които показват любовта на великобританците към спорта и прекарване време на въздух. Крикетът е неразделна част от уикендите на средната класа. Играе се на големите зелени площи, които има в центъра и по краищата на селищата.
Футболът в началото си е бил забавление за свободните дни на бедните. Това отдавна не е така. Днес футболистите са милионери, зрителите се бъркат дълбоко в джобовете за билети, а телевизията е направила този спорт машина за пари. Тук показаният макет е за стадион Уобли (пародия на Уембли, но в превод Уобли означава Клатушкащ се). Рекламите около терена са образец на английския хумор: да станете клиент ви приканват счетоводна къща Ограбват Ме, магазин за мебели Ан Тика, автомобилен сервиз М.Еханик. Мачът, който се играе е Исландия:Англия, 2:1 (да си спомним Евро 2016). Разбира се, има един тичащ гол човек по терена между двама полицаи – как иначе ще знаем, че в мача поне единия отбор е английски? Тичането голи по терена е въпрос на чест и традиция. няма разлика дали тичащият е мъж или жена, но жените получават повече овации. Полицаите задължително ги гонят, а след като ги хванат ги пускат с размахване на пръст пред лицето и предупреждение да не нарушават повече реда. Тичащият обикновено се извинява искрено за стореното, но не обещава да не прави повече така. Това е Англия.
Пред стадиона има тълпа, която е недоволна, че билетите са се свършили. Има и спокойни полицаи, както и цветен носорог. Феновете поддържат отбора си, независимо, че губи.
Състезанията с балони са популярни. Не на всички се отдава обаче да вдигнат балона…
Има кръгове на Тур дьо Франс, които се провеждат в Англия. Тук виждаме един такъв пример. Колелата на участниците са работещи, а цвета на балона от съседното състезание е в чест на любимите съседи – Франция.
В града има и музей, където водят децата на посещение. През прозорците вътре в музея се вижда експозицията от римски статуи и скелети на динозаври.
Детската градина е с изглед към марината, децата са на двора и играят. Това е почти идентично с начина, по който изглежда самото градче Торки.
В града може да се види как тренират пожарникарите.
За да спасяват от пожар ето така:
Полицията убеждава двама стресирани задържани, че всичко е просто игра, че това е само една голяма експозиция за забавление, че всички са само играчки, поставени за удоволствие на туристите, че нищо не е реално и двамата стресирани няма нищо да постигнат със скачане от покрива. Има и носорог за по-голяма убедителност на казаното.
Градът в централната си част е много интересен и отразява точно архитектурата и начина на живот на типичен английски град. Има централна търговска улица с всички обичайни магазини от големите вериги, банки, поща, хора и много автомобилно движение. Особено красиво е вечерно време, всичко е облято в много светлина. Има и червени, двуетажни автобусчета, които са типични предимно за Лондон.
Недалеч се намира и болницата, която е винаги пълна какво отвън, така и вътре.
Бийтълс пресичат улицата по начина, който се е превърнал в тяхна запазена марка- в колона по един, като Пол задължително е бос. Зад тях се вижда добре входът на The Cavern- знаковия клуб, за който разказах подробно в пътеписа „The Cavern- Какавидата на The Beatles“.
