Долмените на Сакар

Те са уникалното историческо богатство на Сакар. Може и да не ги забележите, докато се разхождате из планината, но тези древни камъни, подредени от човешка ръка, са оцелели хиляди години.

Поне 100 долмена има в тази част на България – и не се срещат почти никъде другаде на територията на страната. Най-големите и най-запазените са в Северен Сакар. Разнообразието им е толкова голямо, че планината заслужава да бъде обявена за долменен резерват.

Долмените – тези мегалитни структури, все още крият своите тайни. Има хипотези, че са астрономически съоръжения. Но такива черти не се наблюдават винаги и навсякъде. Има предположения, че са гробнични съоръжения или паметници. Но далеч не навсякъде има следи от погребения. Така или иначе предците ни са ги изграждали в продължение на 4000 години и си заслужава да продължим да търсим отговора на въпроса защо.

Мегалитни паметници се срещат от Британските острови до Япония.

Приема се, че най-стари са западноевропейските (4.-3. хил. пр.н.е.), докато балканските и кавказките се датират към 2.-1. хил. пр.н.е. Към средата на 1. хил. пр.н.е. мегалитното строителство замира навсякъде по света.

Трудно е да се каже дали градежът им е всеобщ етап в развитието на обществата, или е резултат на “дифузия” на една идея, която, естествено, е търпяла развитие и промяна с времето и мястото. Но техническият принцип на градежа се е запазил в хилядолетията: мегалитите са съоръжения, сглобени от минимален брой максимално големи и необработени или грубо обработени каменни монолити. Съчетаването на градивните елементи става не чрез зидане, а чрез групиране и сглобяване по кантовете.

Различаваме две мегалитни форми – менхири и долмени.  

Менхирът е скален блок, който е забит вертикално в земята подобно на колона. Срещат се индивидуално, в безредни групи и подредени (в кръг – т.нар. кромлех – като Стоунхендж; праволинейно или в правоъгълни решетки – като в Карнак, Франция). Няма убедителна хипотеза за предназначението им.

Долменът конструктивно е каменна плоча, закрепена хоризонтално над земята с някаква каменна опора. Опора може да бъде стърчаща скала („протодолмен”), 3-4 камъка (долмен тип маса) или 2-4 вертикално забити плочи в правоъгълен план (долмен тип камера).  

Долмените на Балканския полуостров, в Балканското мегалитно находище са главно в т.нар. Одринска яка – планините Странджа (около 70 броя в България и вероятно над 100 в Турция), Сакар (локализирахме досега около 100), Източните Родопи (около 30 в България и вероятно още толкова в Гърция) и отделни съхранили се като следи в Централните Родопи. Отделни долмени има по на юг и в Гърция. Те са важни, понеже бележат пътя, по който вероятно е мигрирал мегалитният принцип от Западна Европа по Средиземно море през Малта към Егейско и Черно море.

Районът около Одрин

е населяван от различни племена, които към 6. в. пр.н.е. се консолидират в племенната група одриси и към 4. в. пр.н.е. създават свое царство. Въпреки че в писмените извори никъде няма данни одрисите да са строили мегалити, все пак може да се предположи, че именно те наследяват традицията за долменното строителство от своите предшественици - условно може да ги наричаме протоодриси. Става дума за нашите земи в периода преди 10. в. пр.н.е.