Утаечната и изворната кал са с неорганично съдържание. Единият вид утаечна е лиманната, която се образува в лимани по морското крайбрежие. Тя има алкална реакция (pH над 7 до 10), кремообразна е, с черен цвят и мирис на сероводород. Съдържа много минерални вещества, сяра, амоняк, амонячни соли, много колоиди, животински и растителни естрогенни вещества. Друга утаечна кал е континенталната, тя се формира в езера и реки. Изворната кал е продукт на отложения, които са изнесени на земната повърхност от минерални и обикновени водоизточници, чрез кални вулкани или в грифоните на извори или езера. Тя има

тъмнокафяв или черен цвят в зависимост от съдържанието на сяра или желязо.

Органични вещества съдържа торфената кал, която се образува от взаимодействието на измрялата растителност с почвата под водата при намален достъп на кислород. Кафява е, тестообразна и силно киселинна с pH = 1,5. Т.нар. органичната кал пък е смес от хумифицирани водорасли, растителни и животински образувания с примеси от глина, пясък или други съставки.  
   
В България има три вида находища на лечебна кал: лиманни, торфени и изворни.

Лиманните са в Балчишка Тузла, Шабла, Поморийското езеро,

Тауклиман, Атанасовското езеро, Варненското езеро, Мандренското езеро, край Бургас и Русалка. Торфена кал има в торфеното находище Байкал (Пернишко), Добри дол край Лом, Садово. Известните находища на изворна кал са в Марикостиново, Баня (Карловско), село Странско (Хасковско) и Пловдивско.