Къде е месото?

Аз, вегетарианецът

Шкембе чорба от соя

От 17 години не ям месо, не съм забелязал да се е влошило нито здравето, нито характерът ми

Автор: Коцето Калки

Визитка: Коцето Калки, или Костадин Георгиев, е роден през 1962 г. Известен е като музикант и актьор, но през 1987 г. завършва стоматология в Медицинската академия в София, работи като зъболекар на село, впоследствие става преподавател и практикува и досега като лекар по дентална медицина. Пак през 1987 г. със състуденти медици и стоматолози основават група "Медикус". Издават 4 албума. Коцето Калки участва в театрални постановки и музикални спектакли, между които “Исус Христос суперзвезда”, “Коса”, “Секс, наркотици и рокендрол”. Играе и в хитовия български филм „Мисия Лондон“.

***
Нека от самото начало да е ясно: не карам никого да бъде като мен. Няма да кажа на когото и да е: „Стани вегетарианец!“. Аз не съм пропагандатор на вегетарианството. Даже не съм и негов застъпник, защото смятам, че това е лична философия и лично светоусещане.

Просто ще ви разкажа за себе си и защо аз престанах да ям месо. Това се случи на няколко етапа.

Тази идея ме впечатли още в 8.-9. клас, когато си купих първата книга за йога. Направи ми впечатление, че йогите предпочитат да не ядат месо. Впоследствие разбрах, че един от първите принципи в йога се нарича „Ахимса“, което означава ненасилие – в смисъл, че човек трябва да се стреми да мисли, чувства и действа въз основа на този принцип. Това естествено изключва убийството и яденето на месо.

Доста години след това чух много интересна мисъл от една жена – духовен човек, с която дискутирахме за смисъла на постите. Цитирам: 

„Всяка частица от месото е заредена с ужаса от убийството на животното“.

Впечатли ме! Впоследствие излезе и филмът „Великата тайна на водата“, в който д-р Масару Емото доказва, че водата има памет. Когато човек знае, че водата има памет, че 70 процента от неговото собствено тяло е съставено от вода, че всяко силно преживяване се отпечатва вътре в организма и че същото се случва и с животните, въобще с всички чувстващи същества, започва да се замисля над тези неща и да си променя поведението.

Но може би най-силно ми повлия това, че имах пътен инцидент с едно куче, в резултат на което то почина. Опитвах се да го спася, но не се получи. Оттогава престанах да ям месо – вече 17 години.

Жив и здрав съм – всеки може да ме види.

Много лекари твърдят, че вегетарианството се отразява зле на здравето. Може при мен да е имало някакви негативи в това отношение, но не са сериозни. Не мога да кажа, че липсата на месо е повредила нещо в организма ми, по-скоро не. Но е важно, когато човек стане вегетарианец, да се опита да компенсира с повече плодове и зеленчуци. Трябва да се заменят изкуствените и полуготовите храни с пресни. И разбира се, такива, които биха могли да бъдат заместители на месото – растения като боб, соя. Аз, естествено, подбирам не генетично модифицирани. Има ги в биомагазините.

Много обичам мляко и сирене, особено киселото мляко.

Проучване на руски учени още в началото на миналия век показва, че големият брой дълголетници в България се дължи на лактобацилус булгарикус. Той е един от малкото микроорганизми, които попадат в човешкото тяло и са абсолютно полезни, защото унищожават патогенните микроорганизми в червата, намаляват токсините, които те отделят, и това забавя процеса на стареене на клетките. Аз ям и яйца, не съм от онези вегетарианци, които отказват всякакви животински продукти.

Най-близките ми хора не са вегетарианци и си съжителстваме без никакви проблеми. Човек трябва да прави едно или друго нещо въз основа на своето мислене и вътрешно убеждение. Ако смяташ, че трябва да ядеш месо - яж. Аз лично също много обичам вкуса на месото и понякога си правя имитации на шкембе чорба, само че със соя. Доста вкусно е. А в Индия съм виждал съвършени имитации на пиле, на пилешко месо, направено от соя. Друга алтернатива е т.нар. сайтан.

Сайтанът са едни пържолки, които се правят от житни култури.

Понякога имат приблизителния вкус на дробчета. Така че за хората, които харесват вкуса на месото, има добри имитации.

Ще разкрия една моя нестандартна рецепта. Сайтанът е много вкусен, ако леко се запържи или се запече на скара. Хубаво е предварително да е маринован с бяло вино, черен пипер и индийски подправки, например някакъв вид масала. Сервира се с настъргано авокадо, чесън, лимонов сок и магданоз.

Аз живея доста динамичен живот. Не мога да кажа, че вегетарианството е променило характера ми. Всъщност се опитвам осъзнато да си променям характера. Но може би вегетарианската храна намалява агресивността у човека. Има логика – като се обърнем към паметта на водата и към ядрената физика и си спомним, че всяка мисъл е енергийно поле и се запечатва във водата в нас, значи агресивността, свързана с убийствата на животни, изчезва от нашите тела.

Няма нищо по-хубаво от това агресията да намалява и да се увеличава грижата за другите, за планетата. Но що се отнася до храната - хората не могат да бъдат накарани насила да променят хранителните си навици. Мисля, че е време за повече морски храни, защото моретата и океаните са необятна територия за изхранване на човечеството.

Човешкият вид еволюира от хиляди години насам и ще продължава да еволюира. Напоследък се наблюдава тенденция на намаляване големината и броя на зъбите. Предполага се, че все повече и повече

нашият лицев череп ще придобива онази форма,

която сме виждали по филмите за извънземни, защото все по-малко ще се храним с груба храна и все повече ще залагаме на фините храни. Така че броят на вегетарианците сигурно ще се увеличава.

Аз дори съм убеден, че има хора, които биха могли да използват слънчевата енергия за храна. Мозъкът има невероятната способност да утилизира енергия и най-вече светлина, т.е. да използва фотоните като начин за зареждане на енергия вътре в тялото на човека. Такива хора все още са единици, но може би с годините и с вековете ще стават повече и повече.