Не е лесно напълно и внезапно да скъсаш емоционална връзка с друг индивид.
„Берберските макаци имат репутация на „хипита“ в сравнение с други видове макаци, и са известни с това, че формират дълготрайни социални връзки – казва Тказински. „Тези силни социални връзки могат да предвидят особено силни реакции към загубата на техните „приятели“ или роднини.“
Тъй като са толкова социални, има смисъл да показват признаци на стрес и тревожност, когато приятелите им умрат.
„Не е лесно напълно и внезапно да се наруши социалната връзка с друг индивид – казва Андерсън Мисля това може да обясни желанието или нежеланието да се оставят мъртвите индивиди.
Макар, че е ясно, че смъртта на близките им води до дистрес при маймуните, както Тказински, така и Андерсън не бързат да заключат, че маймуните всъщност скърбят. Други са по-убедени.
Антропологът Барбара Кинг от Колежа Уилям и Мери в Уилямсбърг, Вирджиния е изучавала скръбта на животните подробно. Тя казва, че и двата нови доклада дават недвусмислено доказателство за скръб.
„Моята дефиниция изисква да е имало промяна в поведението на оцелелите , след като някой приятел или близък загине – казва Кинг. – Търся доказателства за емоционален дистрес, промяна в поведенческите схеми, която се задържа за малко, някои доказателства за реакция от страна на животното, което имало особено силна връзка с мъртвото животно. Всичко това го има.
Случаят на шимпанзето и случаят с двете маймуни показват същата схема на поведение.
„Виждате животно, което поема отговорност за бдението над трупа, определен тип емоционална реакция от страна на животното, което е било най-близко с мъртвите, и трайна реакция, която се задължа след първите пет минути или час.“
Много подобни случаи са били записани с годините.
В изследване, публикувано през 2006 г., след като няколко мечи павиани губят роднина, учените измерват нивата на стресовия хормон глюкокортикоид във фекалиите им.
Те откриват, че нивата на глюкокортикоид са значително по-високи в четириседмичния период след загубата на член на групата. Същият хормон се свързва с изоставянето при хората. Павианите, които не са преживели загуба, не са имали повишени нива на този хормон.
