Изследване показва, че падналите във вода пчели използват крилата си, за да маневрират по повърхността и да създават вълни, които впоследствие да ги отведат до безопасно място. Инженерите от Калифорнийския технологичен институт твърдят, че благодарение на този метод насекомите могат да се движат със скорост до 3 пъти дължината на тялото им, което им позволява да преодолеят хидродинамичното теглене.
Всичко започва през лятото, когато инженерът Крис Рох вижда пчела, която е паднала в малко езерце и се опитва да се измъкне. Следобедното слънце в небето е хвърляло сенки на насекомото и е позволило на Рох да забележи как пърхащите крила са създавали вълни във водата.
Използвайки същата концепция, Рох поставя над 30 отделни пчели в тава, пълен с вода, и насочва филтрирана светлина директно към тях, за да види как сенките им се движат по дъното на съда. Именно по този начин той и екипът му откриват, че когато една пчела падне във водата, течността се полепва по крилата ѝ и нарушава аеродинамичните ѝ способности. Тази лепливост обаче позволява на пчелата да загребва вода и да създава вълни, които ги избутват напред.
Тези вълни обаче не са симетрични. Тази зад пчелата е с голяма амплитуда, докато водата пред насекомото е сравнително спокойна. Въпросната асиметрия избутва пчелата напред съвсем мъничко – с едва 20 милиона от нютона. За справка – хващането на ябълка с ръка отнема 1 нютон сила.
„Движението на крилата на пчелата създава вълна, която тялото ѝ използва, за да се придвижва напред – коментира изследователят Мори Гариб, чието изследване е публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences. – Тя се придвижва към безопасността досущ като кораб с подводни криле или като сърфист.“
По-подробният анализ на видеата, направени на забавен каданс, показват, че вместо да пърха нагоре и надолу с крила, пчелата прави специални извиващи движения, които ѝ позволяват да се изтласква много по-ефективно.
Източник: IFLScience
