Всъщност смокините представляват обърнати навътре цветя. Тъй като са само женски, те се нуждаят от помощ за опрашването си. Такава помощ им оказва 2-3-милиметровата смокинова оса. Тя носи със себе си мъжките полени на дивата смокиня, с които може да се оплоди цветът на ядливата й братовчедка.
Ето накратко как протича процесът: женската оса влиза в цвета на дивата смокиня, където снася яйцата си. В мъжките цветове от тях се излюпват смокинови оси, женските от които по-късно напускат дивата смокиня, като отнасят със себе си мъжки цветен прашец. На свой ред те търсят смокиня, в която да снесат своите яйца.
Когато женската смокинова оса влезе в ядлива смокиня, нещата се усложняват, защото за нея вече няма обратен път. Крилата й, както и нейните ларви остават вътре. Наистина тя успява да оплоди цвета на смокинята с мъжкия прашец, така че плодът да узрее, но заплаща с живота си за това. Останките на смокиновата оса се разграждат от растителния eнзим фицин – това, колкото и отблъскващо да звучи, е необходимо в процеса на създаване на смокините. Фактически отпадъчните продукти на осата остават в смокинята, която, вече узряла, ни се предлага за консумация.
Всичко това може да убие апетита на веганите и вегетарианците, които трябва добре да си помислят, преди да посегнат към този сладък плод.
Цветелина Велчева
