Тайните на "Побитите камъни"

Човекът е човек, когато е на път. Пристигне ли на правилното място обаче, би могъл да се доближи до боговете.

Само на 18 км от Варна в посока София се появява един друг свят. Тук чудновати каменни колони, които достигат на височина до 8 м и диаметър 2,5 м, обитават изненадваща пустиня. Гледката от асфалтирания път само загатва за природния феномен, който няма аналог в света. Онзи, който продължи навътре, ще се докосне до тайните на тази замряла гора, наречена Побитите камъни.

Целенасочено предпазвано от външна намеса, това място не предлага изкуствени добавки като асфалтирани пътеки, надписи и табели. Тук времето е спряло, за да позволи на всеки посетител да забрави за часовника, графиците и ангажиментите. Неговата единствена задача е да постои колкото дълго желае, докато успее да се върне назад към себе си.

Въпреки че почти липсва намесата на човешка ръка, е любопитно как тук векове наред хората не спират да откриват човешки образи. За Побитите камъни се носят много и различни легенди.

Според една от тях

някога тук се простирала обширна вековна гора.

В най-гъстата й част се криела хайдушка дружина със своя войвода, все млади момци – закрилници на народа в неговата робска неволя.

Един ден пристигнала турска потеря да гони хайдутите. Отишла в селото на войводата, подпалила дома му, а младата му невяста с невръстно детенце подкарала пред себе си, за да посочи скривалището на хайдутите. Тя обаче решително отказала. Въпреки всички увещания и заплахи младата българка останала непреклонна.

Озверелият главатар на потерята се нахвърлил върху детето и го съсякъл с ятагана си. Със страшен писък обезумялата от мъка майка се хвърлила върху посечената си рожба.

Небето изведнъж притъмняло. Блеснали светкавици

като огнени езици и започнала ужасна буря. Гората жално стенела. Загърмели хайдушките пушки и войводата с дружината си връхлетял върху потерята. В ужасната кървава сеч всички загинали. Цяла нощ бурята бушувала яростно. Когато заранта първите слънчеви лъчи осветили земята, се открила чудна картина. Близо един до друг се издигали каменни дънери. Не се чувала нито птича песен, нито нежното шумолене на листата. Изворите пресъхнали. Всичко наоколо било глухо и пусто. В тази ужасна нощ гората се вкаменила.

Със своя интригуващ вид Побитите камъни са практически тест за въображението на посетителите. Освен легенди с годините се раждат и различни научни хипотези. Според най-популярната

преди 50 млн. години тук съществувало море,

наречено от геолозите Лютеско. С течение на времето на дъното се образували три пласта. Най-долният се състоял от сиво-жълти мергелни настройки, над него се образувал дебел слой кварцов пясък, а най-отгоре – варовик. След като водата се оттеглила от тези места, под влияние на атмосферните условия най-горният слой започнал да се руши. Наситената с варовик дъждовна вода прониквала в долния пласт от кварцов пясък. Така те започнали да се спояват здраво помежду си и да образуват от горе на долу големи каменни стълбове подобно на сталактитите в пещерите.