Освен това Тракия е била житницата на древността. У Ксенофонт („Анабазис”, 5. век пр.н.е.) четем: „Храна си вземете от тракийските села – там има много ечемик, пшеница и други храни”. Не е толкова трудно да си представим, че
карите от пристанището Урдовиза са помагали на своите троянски братовчеди,
още повече че и Омир изрично ги споменава в епоса си. Навярно хиляди гърнета като „керамиката с букели” (рогчета), открита край Китен, са пътешествали всеки месец между морското селище и обсадения град, пълни догоре с ечемик, зехтин, вино, мед и восък.
Един ден обаче доставките секнали. Какво се случило? Повече от две трети от древна Урдовиза днес се намират на морското дъно. Някакъв катаклизъм е разрушил цветущото пристанище, и то точно по времето, когато се смята, че Троя е паднала под напора на ахейците. Вероятно става дума за страшно земетресение – културата „Троя VIh” вероятно също е паднала от земен трус около 1300 години пр.н.е., а в „Илиада” Омир пее:
„След като паднаха в битката всички най-храбри троянци, също мнозина аргийци, а други от тях оцеляха, и разрушен бе градът на Приама след десет години, а пък аргийци отплаваха в своята мила родина, бог Посейдон земетръсец и Феб Аполон далнострелец дружно решиха да сринат стената посредством реките, дето извират от Ида и бурно се вливат в морето...” („Илиада”, XII песен, 13-19 стих.).
Каквото и да се е случило, пристанището изчезнало, а
с него била прекъсната и пъпната връв, която позволявала на Троя да устоява толкова дълго.
Препострояването на порта би отнело много години, каквито троянците не са имали. Недоимъкът, гладът и чувството за обреченост са по-правдоподобна причина да се предаде градът от легендата за Троянския кон и хитростта на ахейците. Като прибавим и евентуалните отражения на едно мощно земетресение и по Малоазийския бряг, получаваме пълната картина на една загубена война. Както твърди и археологът Цончо Родев, приемем ли тази хипотеза, тя вече може да се изрази с едно-единствено изречение: Троя загуби войната край... Урдовиза.
Великият малоазийски град западнал, но тракийското пристанище, напротив, процъфтявало. След продължителна криза, последвала разрушенията, то отново било изградено. При въздигането на Византия Урдовиза се превърнала във важно пристанище на империята, а после и на Първата и Втората българска държава.
Днес, когато мореплаването е модернизирано и съсредоточено в по-големите портове, Китен е просто едно малко курортно градче. Но затова пък с какво славно минало!
Автор: Янко Д. Янков
