„Повечето са съгласни със следното – процесът започва при разделянето на частиците или вследствие на сблъсък, или когато една голяма частица се раздели на две – пише геологът Брентуд Хигман в Geology.com. – Впоследствие определени разлики в аеродинамиките на тези частици карат позитивно заредените частици да бъдат систематично разделени от негативно заредените“.
По-интересното в случая е, че тези разлики в аеродинамиките, съчетани с различните потенциални източници на заряд (магма, вулканична прах и т.н.) предполагат, че може да има и други типове светкавици, които все още не сме наблюдавали. „Всеки вулкан може да е различен“, казва Мартин Уман, директор на изследванията, посветени на светкавиците, в Университета на Флорида.
През юни 2016 г. пък учените откриха не само откъде идва, но се натъкнаха и нов начин да измерят колко пепел изригва вулканът в реално време – което ще помогне да се разбере какво е качеството на въздуха по време на изригването и след него. Изследователите установиха, че вулканичната мълния обикновено се поражда в по-ниската част на облака от пепел.
Изригващата от кратера магма електрифицира облака пепел над него. Зарядът се натрупва, както в обикновения облак и се формира мълния. Вулканичните мълнии са резултат от сложното разпределение на заряд в рамките на праховия облак, различно от това при буреносния облак, обясняват авторите на изследването, публикувано в Geophysical Research Letters.
При анализа на резултатите учените забелязват, че честотата на мълниите се увеличава правопорционално на размера на пепелния облак.
Те се надяват, че откритата от тях зависимост ще предложи нов начин да се прецени колко голямо е изригването и колко пепел е изхвълена във въздуха, без изследователите да се поставят в опасност. В крайна сметка, мълниите се броят лесно и отдалеч.
Снимка: Guliver / iStock
