Както и да е, но любителите на изкуството в Единбург са готови да платят по 260 британски лири, за да окачат у дома си някоя картина на дебелокожия художник.
„Всеки слон притежава собствен стил
и, струва ми се, те действително се концентрират върху това, което правят. Не съм сигурна дали могат да различават цветовете, но когато рисуват цветя, винаги започват от листата, след това преминават към цветчетата и едва накрая ги съединяват със стебла”, разказва Виктория.
Слоновете се обучават от професионални художници, които им „обясняват” как да нарисуват едно или друго изображение, включително и тайландския национален флаг. Но Пая е единственият слон, способен да изобрази собствения си профил. Проведената преди време в единбургската галерия Dundas Street Gallery изложба включвала множество абстрактни творби на няколко слона от природозащитния център в Маеса.
Между другото тайландските слонове са известни като най-добрите художници с хоботи в света. В приюта за слонове в Маетаман на рисуване се обучават девет слона, специално избрани за целта още когато били на три години. След половингодишно обучение младият слон вече
умее да държи четка с хобота си и да рисува права линия.
По-нататък дебелокожите таланти се учат самостоятелно да избират бои и да рисуват различни предмети. Твърди се, че само от спокойните и непакостливи животни може да се получат истински художници. Доказателство за това е и слоницата Хон, която се отличава от своите колеги по четка с това, че създава не абстрактни картини, а съвсем разбираема и достъпна за всеки живопис.
Тя създава портрети на своите приятели
и приятелки слонове с цветчета или знаменца в хоботите.
Ако по света различни видове животни от десетилетия се изявяват като даровити художници, то у нас първите плахи опити в зооизкуството датират от май 2007 г., когато в Националния музей „Земята и хората” в София е представена първата по рода си изложба на охлювна живопис. В продължение на две седмици двадесет черупчести създават десетина художествени платна, плод на колективния творчески гений на пълзящите твари. Умело боравейки с детски акварелни бои и естествена слуз, охлювите успяват да предизвикат интереса на публиката с умението си да композират впечатляващи абстрактни сюжети.
По време на подготовката на изложбата се оказало, че някои охлюви не желаят да „творят” и благополучно дремят върху белия лист – наложило се те да бъдат върнати у дома, т.е. в парка. Други с безумно упорство изгризвали картона, унищожавайки труда на цялата творческа бригада. Те също били върнати сред природата, тъй като любовта на пълзящите художници към хартията се оказала нелечима и макар да не им създава проблеми, може да убие ентусиазма и на най-търпеливите организатори на изложби.
Все пак намерили се и такива охлюви, които с удоволствие пълзели по бялото платно, сякаш танцувайки валс в забавено темпо, понякога излизайки извън границите на листа и връщайки се отново. А пък в края на творческия процес ги очаквала награда – охлювите много обичат да се къпят. Топлата баня била достойна награда за труда им. Историята мълчи дали уникалните творби на слузестите художници са намерили подобаващо място в нечия колекция и срещу каква цена.
Снимка: Shutterstock
