Американският учен и писател Джеймс Ехман в съавторство с гледача на животни Дейвид Гаква написал книга, посветена на художествените способности на слоновете. Съдейки по съдържанието на тази книга, слоновете умеят да рисуват, при това го правят както с четка, така и с молив. Веднъж авторите на книгата показали на професионалния художник от Сиракуза, професор по живопис и известен експерт по абстрактния импресионизъм Джером Уиткин няколко рисунки, казвайки му, че искат да чуят неговото мнение. Уиткин бил очарован! „Тези рисунки са много лирични и много, много красиви - заявил експертът. – Те са толкова позитивни, жизнеутвърждаващи и са наситени с такава енергия, че са просто потресаващи!” И добавил:
„От моите студенти аз не мога да получа подобно изпълване на пространството”.
Рисунките, които толкова се харесали на Уиткин, били нарисувани от азиатската слоница Сири, обитаваща сиракузкия зоопарк „Барнет парк”. По това време тя била на 12 години. Тежала около 3,8 тона и била висока в холката 2,4 метра. Сири се появила в „Барнет парк” на двегодишна възраст. Тя била уловена в джунглите на Тайланд. В зоопарка никой не забелязал кога именно това младо дарование започнало да рисува. И едва след известно време щатният зоолог Дон Мур обърнал внимание на странните линии, надраскани по пода в заграждението на слоницата.
Повечето от своите рисунки Сири създавала през нощта с камък,
който държала в хобота си. Гледачът Дейвид Гаква се заинтересувал от необичайното увлечение на слоницата. Той й показал молив за рисуване, използван от дърводелците. Сири внимателно огледала молива, след това се почесала с него и го опитала на вкус.
Гаква поставил връхчето на молива върху хартия, Сири започнала да го движи, видяла, че моливът оставя следи от графит, и това й харесало. А скоро се появила първата картина: някаква плетеница от плавни криви и прави линии, в центъра на която имало крушовидна фигура.
През следващите две години Гаква редовно снабдявал слоницата с моливи, четки, бои и хартия. Той сядал пред Сири и слагал върху коленете си албума. Сири усърдно запълвала с рисунки страница след страница и скоро техният брой надхвърлил 200!
Урок по живопис в зоопарка
Ранно утро, в Пражкия зоопарк все още няма посетители. Към клетката с млади орангутани се приближават служител от зоопарка и учен зоолог. В ръцете си те не носят ябълки или банани. Четки, бои, пастели, флумастери и плътни листове хартия – това са подаръците за ранобудните примати.
Самката Дона избира пастелите. Но техниката на нейното творчество е различна от обичайната – тя не стиска пастела между пръстите си, за да нарисува линии, а движи дланта си по белия лист, сякаш желае да го оцвети. След това взема пастел с друг цвят. А Нюнинка, нейният колега, изобщо „прекарва процеса на творчество през себе си” – в началото щателно сдъвква пастелните моливи, след това изплюва ярката каша с различни цветове върху хартията, създавайки причудливи орнаменти.
„Това прилича на изкуството на тибетските монаси -
смята Марина Ванчатова, професор от Карловия университет, президент на Европейското дружество на приматолозите, етолог, изучаващ творчеството на човекоподобните маймуни. – Те така правят мандали – орнаменти от разноцветен пясък.”
Ако по света различни видове животни от десетилетия се изявяват като даровити художници, то у нас първите плахи опити в зооизкуството датират от май 2007 г., когато в Националния музей „Земята и хората” в София е представена първата по рода си изложба на охлювна живопис. В продължение на две седмици двадесет черупчести създават десетина художествени платна, плод на колективния творчески гений на пълзящите твари. Умело боравейки с детски акварелни бои и естествена слуз, охлювите успяват да предизвикат интереса на публиката с умението си да композират впечатляващи абстрактни сюжети.
По време на подготовката на изложбата се оказало, че някои охлюви не желаят да „творят” и благополучно дремят върху белия лист – наложило се те да бъдат върнати у дома, т.е. в парка. Други с безумно упорство изгризвали картона, унищожавайки труда на цялата творческа бригада. Те също били върнати сред природата, тъй като любовта на пълзящите художници към хартията се оказала нелечима и макар да не им създава проблеми, може да убие ентусиазма и на най-търпеливите организатори на изложби.
Все пак намерили се и такива охлюви, които с удоволствие пълзели по бялото платно, сякаш танцувайки валс в забавено темпо, понякога излизайки извън границите на листа и връщайки се отново. А пък в края на творческия процес ги очаквала награда – охлювите много обичат да се къпят. Топлата баня била достойна награда за труда им. Историята мълчи дали уникалните творби на слузестите художници са намерили подобаващо място в нечия колекция и срещу каква цена.
Снимка: Shutterstock
