Чували сте вероятно майки да се оплакват:„Веднага щом синът ни се нахрани, отново отваря хладилника“, „Готов е да яде килограми сладкиши“, „Не може да живее без сладкиши“...
Тази ситуация е позната на повечето родители, но не винаги е безобидна и трябва да е повод за смях сред приятелите.
Какви проблеми се крият зад този „апетит“ най-вече към сладкото, разказва детският и семеен психолог Катерина Демина, автор на книгите „Лек за униние“, „Децата и пари“.
Любов към сладкото
Да започнем с това, че „нездравословната” (според родителите) любов към сладкото е напълно естествена за детето. Децата наистина се нуждаят от повече въглехидрати и захар от възрастните, тъй като мозъкът им расте активно и се нуждае от глюкоза. Така че похапването на сладкиши е добре, особено ако рафинираната захар е по-малко и не се наливат с газирани напитки.
Същото се отнася и за „прекомерния“ апетит.
Нуждата на тялото от калории нараства рязко още на 10-11 години, а до юношеството се увеличава с почти една трета.
Малките деца, които са придирчива към храната и в началното училище хапват малко, но често, изведнъж в пети клас започват да се нахвърлят на всичко върху масата. Понякога те се опитват да компенсират липсата на калории със сладкиши и торти.
Не всички родители успяват бързо да се адаптират към тази ситуация. Момчетата имат повече късмет: обикновено тях ги насърчават да се хранят добре, а те имат желание да направят мускули.
За момичетата е по-трудно: те са чувствителни към родителската критика особено по отношение ограничаването на храната. Но в периода на юношеството повишеният апетит и бързото наддаване на тегло за момичетата е също така естествен, както и за момчетата.
Преди скока на растежа, който настъпва на 11-13 години, децата трябва да наддават на тегло
Закръглено момиче на 11-12 години е норма. След година-две то рязко ще се издължи, хормоните ще се стабилизират и излишните килограми ще изчезнат.
А преди това е по-добре да избягвате всякакви коментари относно теглото и фигурата на дъщерята. Защото в този период психологическите проблеми свързани с анорексия нервоза или булимия, не са рядкост.
Яде, когато има проблеми
Не всички деца умеят да се справят с неприятностите. „Грешният модел“ на поведение понякога се насажда от самите родители почти от ранна детска възраст: „Ани, плачеш ли? Вземете бонбони. Тъжна ли си? Хапни нещо вкусно."
Така хлапето, без да открие причината за проблема и без да се опитва да го реши, веднага посяга към храна. То не прави разлика между това кога наистина е гладно и кога е отегчено, разтревожено или ядосано.
Етапът на осъзнаване на проблемите и нуждите някак се прескача, децата свикват постоянно да дъвчат, а „вкусното“ се превръща в решение във всяка ситуация.
Как работи примерът? Децата виждат всеки ден в семейството: мама се развеселява с парче торта, а умореният татко се отпуска с бутилка бира. Така то вижда грешния модел за овладяване на емоциите и дискомфорта.
Има само един начин да промените обичайния модел: като научите вашия син/дъщеря как да се справя със себе си, своите чувства и нужди.
Така че, преди да му подадете успокояващ бонбон, трябва поне да се опитате да разберете какво го притеснява и заедно да се справите със ситуацията.
Лек срещу умората
Неправилните хранителни навици не са толкова лоши. Много по-сериозно, ако храната се превърне в начин детето да преодолява нервното напрежение, преумора или депресията, които са често срещани при подрастващите.
Продължава на страницата на Новите родители
