Имало едно време двама братя близнаци. Единият от тях наричали Добро. Вторият наричали Зло. Те си приличали като две капки вода. Никой не можел да ги различи. Понякога дори те самите не знаели кой от тях кой е и когато повиквали Злото, отговаряло Доброто. А на зова: "Добро!" – можело да откликне Злото.
Братята се обичали много и както често се случва при близнаците, живеели душа в душа. Играели на детските си игри и поравно споделяли пораженията и победите си. Дори в училище получавали еднакви оценки, еднакви наказания и еднакви награди.
Братята растяли красиви и безгрижни и изглеждало, че нищо не може да наруши хармонията на братското им приятелство. Но изведнъж те срещнали едно момиче на име Истина и двамата се влюбили в нея до уши.
Истината харесала и двете момчета, защото те толкова си приличали, че било абсолютно невъзможно да ги различиш. Тя нямала представа как да избере между тях и се мятала от единия към другия. Истината обичала и двамата и никога не знаела с кого прекарва времето си.
За пръв път между братята пробягнала черна котка. Името ѝ било Ревност. Ревността имала остри нокти, с които драскала братята. Никой от тях не можел да се примири с това, че любимата може да принадлежи на другия.
Те спорели помежду си и всеки от тях доказвал на Истината своята правота, уверявайки я, че заслужава любовта ѝ повече от своя съперник.
Добрият разказвал колко добри дела е извършил, на кого е помогнал, кого е спасил от беди. А Злото обяснявало, че това е безполезно, тъй като е невъзможно да се поправи светът, вършейки добри дела. Доброто, мислейки, че помага, често причинявало още по-голямо зло, защото подавайки милостиня на беден скитник, не можело да знае със сигурност дали той не използва тези пари във вреда на себе си и на другите. Например, ако се напие и причини пътнотранспортно произшествие, при което да пострадат хора.
От друга страна, Злото, извършвайки лоша постъпка - например да открадне нещо - може да е научило човека да бъде по-бдителен, а карайки се със самохвалкото, да го е научило да гледа трезво на събитията, да го е подтикнало да мисли трезво.
Оказало се, че Доброто понякога се превръща в зло, а Злото носи добро. Бедната Истина въобще не можела да реши кого от братята да предпочете - изглеждаше, че всеки от тях е прав по свой начин.
Виждайки страданията им, решила да се намеси старицата Справедливост. Тя беше видяла много неща през живота си и знаеше, че както в света няма еднозначно добро или еднозначно зло, така и истината е променлива.
- Всеки има своя собствена истина - наставляваше Справедливостта, - защото всеки обича и разбира преди всичко самия себе си. И всеки винаги ще отстоява собствената си истина. Само когато заобичаш другия като самия себе си, можеш да погледнеш на света с други очи и да видиш истинската истина. Тя се намира в очите и в сърцето на този, който я гледа.
А дотогава, Добро и Зло, вие сте обречени да бъдете заедно един до друг и хората винаги ще спорят: кой от вас е по-достоен за Истината.
Автор: Мая Забаро
