Слаб човек не е този, който се уморява бързо, който е нараним и тревожен. Слабият не е скромен и тих. Който се съмнява в себе си и не умее да ходи по главите на другите. Често именно такива хора показват невероятна сила в трудни обстоятелства. Стават герои.
Слабият е този, който се представя за силен. И си приписва качествата на силен, на лидер. Той е опасен точно с това, че може да му се доверите. Да му повярвате. Да го последвате. А той ще ви излъже, предаде и изостави.
Слабият е склонен да се представя за силен.
Това е главната особеност на слабия. И главна опасност, която произлиза от него. Той, например, води тренинги. Или организира общества. Или просто предлага общуване и дружба. Но нищо добро не се получава. Слабият предава.
Слабият е приказлив.
Приказва много, правилни думи казва. Но действията му противоречат на думите му. Словоблудство, щампи, декларация на «своя позиция», която се променя в зависимост от обстоятелствата, са признаци на вътрешна слабост. Празната бъчва кънти силно.
Думи и постъпки се разминават.
Трябва да сме честни! Честността е най-добрата политика! — казва слабия и това е лъжа. Трябва да си верен на идеалите! — и веднага ги забравя. Колкото повече се разминават думи и дела, толкова е по-слаб човека.
Да беше млъкнал! Или да говори за друго. Но в това е иронията; говори за това, което не прави. Това, което му е недостъпно. Така болните говорят непрекъснато за здраве, въшливите — за баня. Честност, преданост, вярност, идеали — в живота за тях говорим рядко.
Винаги се съмняваме: достатъчно ли сме честни и верни? Как ще се държим по време на изпитания?
А слабият говори за всичко без съмнение.
Затова и се разминават в живота му думите и делата. Винаги. Липсата на съмнения, безапелационност, клетви и обещания, «аз никога!..», — също са подходящ признак.
Слабият оправдава постъпките с обстоятелствата.
Никога не признава, че е излъгал, не се е справил, избягал, изоставил, нарушил морал… Той ще обясни всичко, всичко ще оправдае и представи не така, както е било в действителност.
Слабият е груб с тези, които не могат да му отвърнат.
Които са безопасни. Бие своите, за да ги е страх чуждите. А пред силните заеква. Но тайно им завижда и при първа възможност напада загубилите положение и сила.
Слабият е завистлив.
А порока си оправдава, че всички са завистливи! Всички завиждат един на друг! Просто има конструктивна завист, тя подбужда за успехи.
Завистта подбужда към ниски постъпки. Това е единственото, към което подбужда завистта. Защото по определение "завистта е деструктивно чувство, желание да лиши другия от преимуществата му". Завистливите не постигат успех. А престъпления и подлост — много често.
Но слабият се старае да прехвърли на другите ниските си чувства. «Всички изневеряват», «всички завиждат», «всички крадат»… А слабият — докъде може да се стигне! — намира добро в пороците. Мотивация или нещо друго…
Слабият се хвали с вещи, с придобивки и преувеличава постиженията си.
За него е важно да изглежда богат и успешен. При това постиженията и придобивките му са доста жалки. Но слабият не го разбира. И пъха под носа новия си телефон или часовник.
Слабият не може да създаде нищо хубаво и талантливо; за тях са необходими сериозни усилия, дълга работа.
Но без стеснения демонстрира «картини» или «музикални композиции», които са срам дори за ученик. На него му се струва, че изкуството е лесна работа. Или философията. Или литературата. Защо му е да се учи? Раз — и готово.
Защото слабият надценява силите си.
Винаги се превъзнася. Има много високо мнение за себе си и много ниско за околните. Макар да е много зависим от мнението на другите. Затова и демонстрира мнимия си успех, покупките си…
Автор: Анна Кирянова
