6. Какво става, когато ни удари мълния?

Ударът от мълния може да причини необратими увреждания на мозъка, страшни изгаряния и дори смърт. Странното обаче е, че повечето жертви оживяват. Някои дори остават съвсем невредими и науката няма и най-малката идея защо.

7. Как една жена може да не знае, че е бременна?

Звучи доста съмнително – някои жени твърдят, че силно са се изненадали, когато родили дете. Девет месеца те нищо не са подозирали и хоп – появяват се контракции и бебе. Такива случаи наистина има, но тяхната рядкост затруднява изучаването им.

Една от причините бременността да не бъде забелязана може да бъде излишното тегло, което скрива нарастващия корем. Жената мисли, че просто напълнява още повече и не се сеща, че може да е бременна. Някои жени имат хормонални проблеми и нередовна менструация, така че спирането на цикъла може да се обясни по този начин.

Не всички документирани случаи обаче са такива. Например една пациентка на д-р Сабрина Сухан, която била с нормално тегло, даже работела като медицинска сестра и знаела всичко за човешкото тяло. Въпреки това тя не подозирала, че е бременна, докато не родила. Лекарите и до днес не могат да обяснят как е възможно това.

8. Как работят митохондриите?

Митохондриите са микроскопични органели, които превръщат храната в енергия. Много дълго науката не знаеше почти нищо за тях и чак сега започват да се появяват някои отговори – например как те пренасят енергията. Учените разбраха, че митохондриите много обичат калций, но ако „преядат” с него, клетките може да бъдат увредени. Подобни увреждания се свързват със заболявания като захарния диабет от втори тип. Засега няма много информация точно по какъв начин започват тези болести, но отговорите са все по-близо.

9. Защо ухото се състои от 3 костици?

Влечугите и птиците имат уши, съставени от две костици, а бозайниците – от три. Не е ясно защо.

10. Какви бактерии живеят на езика?

На пръв поглед човешката уста не крие кой знае какви тайни. Учените обаче много искат да съберат бактериите, които живеят на езика, и да ги изследват, но не могат. Защото те не оцеляват в лабораторните съдове. Така те не може да бъдат класифицирани и разбрани. Това е най-големият препъникамък пред разработката на лечения за болести като пародонтозата.

Източник: FactRoom