Ефектът на „сляпото петно“
Това може и да звучи парадоксално, но неспособността ни да видим когнитивните пристрастия в нас самите също е вид пристрастие. Ефектът на „сляпото петно“ е точно подобно нещо. Хората имат навика да виждат проблемите у другите, като игнорират своите собствени. Дори най-очевидните. Изследвания са показали, че всеки е изпитвал този ефект най-малко веднъж.
Евристична наличност
Често надценяваме стойността на наличната информация, особено когато взимаме решения. Така например човек, защитаващ лошия си навик, ще каже, че някой, който пушил по 3 кутии на ден, живял до 100-годишна възраст. Мозъкът изключва възможността този случай да е уникален (ако не и фалшив). Индивидът автоматично прилага добрия пример към своите собствени обстоятелства и въобще не се тревожи.
Ефектът Дънинг-Крюгер
Когато хванем цаката на нещо ново, представата ни за собствения ни талант вече е пристрастна. Съответно – самочувствието ни не се напомпва. Ето защо начинаещите дават „ценни“ съвети на по-опитните си колеги, без въобще да виждат своите собствени грешки. С натрупването на повече опит, ние осъзнаваме колко още много ни предстои да учим. Така представата ни за нас самите постепенно започва да става по-негативна.
Предпочитания към неща с нулев риск
Изследванията показват, че ако хората бъдат изправени пред два избора – или да сведат малкия риск до нулев, или драстично да намалят огромния, по-голямата част ще изберат първото. Дори и това да е контра продуктивно. Да елиминираме изцяло риска от самолетни катастрофи или радикално да намалим огромния брой автомобилни инциденти? Нулевият риск често е по-привлекателен за мозъка ни.
