10 въздействащи истории за истинската любов и чудесата в живота
Дядо ми и аз разглеждахме снимки. Попаднахме на стара фотография, на която той танцува на парти с баба ми, която почина преди няколко години. Той ме прегърна и каза: „Винаги помни, че дори нещо да не трае вечно, това не означава, че не си е струвало времето”.
Работех като консултант – съветвах хората как да отглеждат деца вече 15 години. По-късно попаднах на едно от децата, с които бях работил. Той беше трудно дете, винаги се разстройваше и ядосваше на живота. Веднъж му нарисувах картинка на Супермен и му написах послание как героите никога не се предават и винаги печелят накрая. Това малко момче сега е пожарникар и спасява живота на хората. Говорихме си около половин час и преди да се разделим, той отвори портмонето си и ми показа картинката със Супермен, която е пазел през цялото това време.
Имам диабет. Преди две години майка ми почина и осинових котката й, на име Кит. Наскоро се събудих в 3 сутринта, когато Кит седна на краката ми и започна да мяука. Никога не съм го чувал да го прави толкова шумно и настойчиво. Станах, за да видя какъв е проблемът и внезапно се почувствах много слаб. Грабнах глюкомера си, за да проверя нивото на кръвната си захар. Беше паднало до 53, а лекарят ми беше казал, че нормалните стойности са между 70 и 120. По-късно в болницата ми казаха, че ако Кит не ме беше събудил, повече никога нямаше да се събудя.
Голямо бездомно куче ме проследи от метрото почти до входната врата на апартамента ми. изнервих се. Тогава внезапно пред мен се появи мъж с нож и ми каза да му дам портмонето си. Преди да имам възможност да реагирам по какъвто и да е начин, кучето му се нахвърли. Той изтърва ножа и побягна. Сега съм в безопасност вкъщи и то благодарение на онова бездомно куче.
Наскоро се отбих в една книжарница за книги втора ръка и си купих една книга, която ми откраднаха, когато бях дете. Когато я отворих, за своя изненада открих, че е абсолютно същата открадната книга. На първата страница бе написано моето име и послание от дядо ми, който ми я подари. Той беше написал: „Наистина се надявам, че много години по-късно ще попаднеш на тази книга и ще я прочетеш отново”.
Източник: brightside.me