На 18 декември 1912 г. палеонтологът любител Чарлз Доусън, адвокат по професия, обявява изумителното си откритие – две части от череп и челюст, които по всяка вероятност принадлежат на непознато същество.
Челюстта е като на маймуна, а горната част от черепа е човешка.
„Липсващото звено” между маймуната и човека тогава се търси под дърво и камък. Артър Смит Удуърд, управител на геологическия департамент на Британския музей, се съгласява с Доусън, че откритият череп е дълго търсената брънка в еволюционната верига.
Пилтдаунският човек е признат от научната общност за автентичен екземпляр на прачовек, живял през късния плейстоцен. Влиза в учебниците с името Eoanthropus dawsoni (Човекът-зора на Доусън).
В следващите десетилетия учените откриват все повече скелети на древни хора. Никаква прилика с човека от Пилтдаун.
Това кара екип изследователи от Британския музей през 1953 година да проведат серия тестове. Те недвусмислено доказват, че ескпонатът е фалшив. Датирането сочи, че горната част на черепа е взета от античен Homo Sapiens, а челюстта принадлежи на съвременен органгутан, изкуствено състарена с калиев дихромат.
Все още не е ясно кой е фалшификаторът. Удуърд бил известен с честността си. Основният заподозрян е Доусън, за когото се разбрало, че е фалшифицирал и други антики. Според някои измамникът е Мартин Хинтън, комуто Удуърд отказал работа в Британския музей. Подозиран е и авторът на прочутите романи за Шерлок Холмс, сър Артър Конан Дойл, който живеел близо до Пилтдаун и бил известен с интереса си към палеонтологията.
