104 послания от д-р Уейн Дайър
21. Цяла вечност можеш да оплакваш лошите си постъпки и да се чувстваш виновен до смъртта си, но чувството ти за вина не е в състояние да поправи стореното в миналото.
22. Всичко, с което разполагаш, е днешният ден и може би следващата седмица. Но само днешния ден – със сигурност.
23. Не можеш да състариш мисълта. Можеш да състариш само формата.
24. Желанието непременно да бъдеш прав поражда страдание. Когато се изправиш пред избора да бъдеш прав или да бъдеш любезен, бъди любезен и ще видиш как страданието ти изчезва.
25. Всичко, което те парализира, пречи и отклонява от целта, е създадено от теб. Можеш да го изхвърлиш веднага, щом решиш.
26. Щом повярваш в себе си и прозреш, че душата ти е божествена и безценна, ще се превърнеш в същество, способно да прави чудеса.
27. Винаги си задавай въпроса дали си част от проблема или част от решението?
28. Ако се съмняваш в принципите на Вселената, те няма да работят за теб.
29. Да не прощаваш значи да не разбираш принципите на Вселената и твоето място в нея.
30. Всяко нещо съществува с определена цел, като част от съвършения разум – Вселената.
31. Каквото дадем, това ни се връща.
32. Медитацията ти дава възможност да опознаеш твоята невидима същност.
33. Щом се научиш да влизаш във вътрешното си царство, винаги ще имаш на разположение специално убежище.
34. Ти си тук с определена цел и тя не е да натрупаш материални блага.
35. В света не съществува стрес, а само хора със стресиращи мисли.
36. Никой не е способен да предизвика в теб гняв или стрес, само ти самият можеш да го сториш, в зависимост от начина, по който възприемаш твоя свят.
37. Когато си изпълнен с благодарност, Вселената ти дава изобилие.
38. Когато осъзнаеш и почувстваш чудото, което представляваш, добиваш увереността, че няма нищо невъзможно.
39. Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: викни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва.
40. Причината за нашите страдания е умът ни – умът, който държи на предпочитанията си и не позволява на другите да бъдат такива, каквито са.