Дядо и внуче седели на земята близо до входа на един далечен град. Край тях пасели овцете. По пътя се задал млад мъж с раница на гърба и се обърнал към стареца:
- Добър ден. Не съм бил тук преди. Какви са хора, които живеят в този град?
Вместо отговор дядото го попитал:
- А какви бяха хората в града, от който идваш?
- Лоши, злобни, егоисти. Затова си тръгнах.
- Е, сине, и тук хората не са по-различни, - отвърнал старецът.
Не след дълго по пътя се задал друг пътник. Той приближил към дядото и внучето и попитал:
- Здравейте! Дядо, идвам отдалеко. Кажи ми, какви са хората, които живеят в този град?
- А какви бяха хората в града, от който идваш?, - отговорил на въпроса с въпрос възрастният мъж.
- О, прекрасни бяха! Честни, благи и добри. Мъчно се разделих с тях. Много приятелства създадох...
- Е, сине, и тук хората не са по-различни, - отвърнал старецът.
Когато пътникът се отдалечил, внучето обърнало към дядото пълните си с невинност и почуда детски очи:
- Дядо, защо им отговори така? Кого от двамата излъга?
- Никого не съм излъгал, чадо мое – отвърнал старецът. – Очите на човек виждат със сърцето. Ако гледаш на света със сърце, изпълнено с горчивина и обида, това и ще срещаш по пътя си. Ако гледаш на света със сърце, изпълнено с разбиране и обич, това и ще срещаш по пътя си. Или както някой беше казал: "Светът е отражение на самите нас". Затова внимавай какво носиш в сърцето си, когато поглеждаш в огледалото на живота, дете мое...
