Човек трябва да извървява минимум 10 000 крачки на ден, за да е здрав. Много ми стана смешно мама като ми го каза. Връчи ми крачкомер, докато си бременеех кротко в 9-я месец.
Мама е кинезитерапевт, така че сигурно е права и е вярно това за крачките и здравето, но къде ти по 10 000 ще крача?! Забравих отдавна какво е фитнес, какво е тичане, ех, как тичах по плажа през лятото… На финалната права преди раждането даже до спирката не мога да повървя – приличам на наклонената кула в Пиза, но тумбеста като бъчва в средата, така че съм почти уникална. Клатя се като патица и всичко ми тежи. С две думи, игнорирах крачкомерчето.
Това беше миналата зима, но нали казват – година с година не си прилича, и ето, ето как преизпълних плана с крачките. Не само това: отслабнах, при това без да намалявам храненето, напротив - само с движение, движение, движение.
Ето малко атмосфера от спортната площадка, пардон, детската стая:
Първи месец след раждането – слива ми се с втория и третия, защото през цялото време съм в нещо като сън и превъртам откъслечни видения:
Кърмя, то плаче, пея песнички, пак кърмя, варя чайче за успокояване на коликите, гушкам, пускам пералня, стерилизирам шишета и биберони, тичам до аптеката за още памперси, докато мъжът ми боцка бебето с брада и казва „гу-гу-гу“.
Някой ми подава боза „за повече кърма“, аз я отбутвам, защото, нали, е пълна с консерванти.
Бутам бебешката количка през кални локви и кални баири, докато стигна до парка. Обаче съм забравила шишето с обедното мляко и се връщам. И вадя бебето от количката, и го нося нагоре до 5-я етаж, вземам шишето, слизаме, пак към парка, спи ми се, обаче бебето ме гледа с широко отворени очи. И пак вървим, вървим, вървим, вървим нататък, докато то се унесе. Подпирам се на една катерушка, почти заспивам права, но детето пак се ококорва и пак вървим.
Някъде по това време решавам да се пробвам с крачкомера - по колко, аджеба, навъртам между плота за преповиване и коритото за къпане?
Илюстрация: Guliver / iStock
4000 крачки от сутрин до вечер – впечатляващ за самата мен рекорд, обаче мама каза, че нищо не е. Дразни ме. Качвам се на кантара, за да ѝ покажа – свалила съм 7 от наддадените през бременността 16 кг. 7 за 4 месеца - добре ли е?
Нормално, казва мама и свива рамене – от умора, стрес и най-вече от кърменето се отслабва, а и хормоните ти се успокояват. Но трябва да се движиш повече. Мамоооо!
Мама не е от тези майки, които натъртват на „аз на твоите години“ и „когато ти беше бебе, правех това и така, а не като теб“. Или поне се опитва да не е от тях, но ме човърка да я питам тя как си е мерила крачките с бебе на ръце в средата на 80-те. Мълча си, щото що ми трябва да отприщвам потока на назиданието...
