Всички бъдещи усилия на човечеството да засели Вселената извън нашата планета може да се окажат доста сериозна пречка за преодоляване: микрогравитацията изглежда обърква сперматозоидите относно посоката, в която трябва да се движат.
Екип, ръководен от изследователи от Техническия университет на Каталуния и Университетската болница “Дексеус“ в Испания, събира 15 проби от човешки сперматозоиди, като раздели всяка на две: 1/2 от всяка проба остава на Земята, а останалата част е подложена на условия на микрогравитация чрез параболични полети.
Пробите от сперматозоиди, които се издигат във въздуха и преживяват промени в гравитацията, показават значително намаляване на подвижността и жизнеността (броя на живите сперматозоиди). Микрогравитацията не е убила сперматозоидите, но е причинила някои сериозни здравословни проблеми.
Въпреки че не убиват сперматозоидите, „тежките промени в гравитационното натоварване, включително микрогравитацията, водят до значително намаляване на жизнеността и подвижността им, което предполага, че негативните последици биха били още по-големи, ако излагането е по-дълго“, пишат изследователите в публикувания научен труд.
Особено силно е засегната криволинейната им скорост - колко бързо се придвижват към целта си, което предполага, че шансовете на един сперматозоид да оплоди яйцеклетка ще бъдат забележимо по-малки в космоса в сравнение със Земята.
Все пак не всичко е било лошо: някои аспекти на здравето на сперматозоидите, включително фрагментацията на ДНК, формата на сперматозоидите, оксидативния стрес и апоптозата (програмираната клетъчна смърт), изглежда не са били повлияни от излагането на сперматозоидите на условията на микрогравитация.
Макар че е рано за подобен вид изследвания, те повдигат въпроси за възпроизводството в космоса: не само по традиционния начин, но и за техниките за асистирана репродукция - като ин витро оплождане (IVF) - които може да са необходими, ако създадем бази на Луната или на Марс.
Един от въпросите, които все още се нуждаят от отговор, е защо микрогравитацията оказва такова въздействие върху сперматозоидите, въпреки че изследователите смятат, че може да става дума за някаква промяна в химичните процеси, необходими за поддържане на сперматозоидите здрави.
„Необходими са още проучвания, преди да се обмислят техники за асистирана репродукция за вероятността от човешка репродукция в космоса“, пишат изследователите.
Ако имаме сериозни планове за създаване на дългосрочни общности извън Земята, то възпроизводството ще бъде голяма част от тях. Разбираемо е, че досега сексът не е бил основен приоритет за астронавтите, напускащи орбита, което оставя учените предимно в неведение относно неговата жизнеспособност.
Въпреки че изследвания върху животни вече подсказаха, че зачеването може да е трудно в условията на микрогравитация, екипът, който стои зад тази работа, желае да се проведат още експерименти с човешка сперма, за да научим повече за това как животът в космоса влияе на нашата най-основна биология.
Изследването е публикувано в Acta Astronautica.
Източник: Science Alert
